Близък на проф. Чирков: Оперираше сърцата на хората, а неговото беше рана до рана

Лекарят публицист д-р Тотко Найденов се сбогува с близкия си приятел проф. Александър Чирков. В подробен разказ за него писателят разкри кои са били най-любимите и най-омразните човешки качества на покойния свой колега. "Присаждаше и оперираше сърца, а неговото беше рана до рана...", спомня си д-р Найденов.

Ето и целия му възпоменателен разказ:

"Отиде си и той - кротко, тихо, без да безпокои никого. Призори в Деня на св. Екатерина, на чието светло име бе назовал първата модерна болница у нас, която построи сам, благодарение на огромната си популярност - и властимащите не му отказваха нищо; а той умееше да им иска, но не за себе си, а за хората. За благодарност - го изритаха като директор... За да го унижат, му дадоха стаичка на тавана и, разбира се, го принудиха да напусне.

Първият носител на най-високото професионално-съсловно звание "Лекар на България", което създадох с подкрепата на МЗ, БЛС, БАН.

Проф. Александър ЧИРКОВ - безспорно, най-известният български лекар (р. 1938). Създателят на съвременната ни кардиохирургия. Име-символ, упование, надежда, изцеление, спасение, колегиалност.
Написах и издадох книга за него - "Съдба, наречена хирургия", затова го познавам отблизо.

Дълбоко набожен: "Не мога да мразя, нито да отмъщавам; ако си отмъстителен - значи не си дорасъл да бъдеш добър християнин; никога не си спомням за стореното лошо: така са смятали за редно, така са го сторили. Подминавам ги с безразличие. Гледам напред, защото злобата те разяжда. Ако са ме предали, пак мога да работя с тях, но - "с едно на ум".

И, още: "Не ям агнешко, защото ми е жал за агънцето." От пороците най-много мразеше лъжата; "Никога и за нищо не съм лъгал."

Най-много обичаше да се развлича с четене - на френски класици и историческа документалистика (безупречно владееше трите основни езика - немски, френски и английски). Беше влюбен в природата ("Най-добрият аромат е не на парфюмите, а на Природата - цветята, плодовете.). Обожаваше залезите край морето, затова много често ходеше до Варна, където построи великолепна Кардиохирургия. Принцип: "Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе." Любимо цвете: "Розата, защото е красива, но има и бодли; нали така е и в Живота?..." А него го бодяха, не му прощаваха, че се извисява; в България това не е позволено!

За него нямаше работно време - "от - до". "Ще стоиш в болницата, край леглото на болния човек, докогато той има нужда от тебе."

Като студент е бил боксьор в Клуб "Академик"; побеждава не кого да е, а самия Стоян Пиличев. Но от ударите под кръста на някои колеги не можа да се опази. Бидейки лекар по разпределение в родния Лом, си прави в мазето на болницата малка лаборатория, където оперира сърца на кучета, след което ги съшива и пуска. Не можеше да наранява.

Присаждаше и оперираше сърца, а неговото беше рана до рана... Не е ли така с всички наши знаменитости?! Сбогом, Алекс! Бог да те прости, Той със сигурност те обича!".