БНБ очаква растежът на БВП на България тази година да е едва 1%
Нарастването на разходите за труд ще продължи да бъде силен проинфлационен фактор
През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави до 1,0 на сто спрямо 3,4 на сто през 2022 г., пише в мартенската прогноза на Българската народна банка (БНБ), публикувана днес на сайта на банката.
По-ниският ръст на икономиката ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки. За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори.
Фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление.
Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС.
БНБ очаква растежът на реалния БВП да се ускори до 3,2 на сто през 2024 г., най-вече под влиянието на по-слабо отрицателните приноси на изменението на запасите и нетния износ, и до 4,1 на сто през 2025 г. поради очаквано ускоряване на растежа на инвестициите.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5,6 на сто в края на 2023 г. (в сравнение с 14,3 на сто в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8,8 на сто.
Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти
и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор.
В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени.
В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари очакваме темпът на растеж на ХИПЦ да се забави до 3,4 на сто в края на 2024 г. и да възлезе на 3,0 на сто в края на 2025 г. В средносрочен план очакваме положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г.,
докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий. Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от повишената несигурност поради продължаващия военен конфликт в Украйна, както и от вероятността за по-висока и устойчива инфлация в глобален план, което би било предпоставка за по-бързо и
по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо заложеното в базисния сценарий.
Това от своя страна би могло да доведе до възобновяване и засилване на напрежението на международните финансови пазари, както и до засилване на степента на пренасяне на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ.
В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 г.
По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват предимно рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт.
Тези рискове са свързани с динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари, със степента на пренасяне на промените в международните цени върху крайните потребителски цени, както и с възможността за допълнително засилване на връзката между разходите за труд на единица продукция и крайните потребителски цени. Други рискове произтичат от потенциално по-големи спрямо заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.
Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 4 април 2023 г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 16 март 2023 г.
В прогнозата не се отчитат ефекти от потенциално допълнително ескалиране на военния конфликт в Украйна
и влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност и инфлацията.
В допълнение е направено допускане, че наблюдаваните в началото на март 2023 г. проблеми на финансовите пазари в САЩ и Швейцария няма да се разпространят и няма да доведат до негативни ефекти върху глобалната икономическа активност и икономическия растеж на България през прогнозния хоризонт.
