Бог да ни е на помощ! България е в топ 5 на ЕС по риск от горски пожари
Най-уязвима е област Кърджали, но прогнозата е, че към нея ще се присъединят Смолян и Бургас

На фона на бушуващите горски пожари в цяла Европа, нов доклад на фирмата за анализ на климатични рискове XDI поставя България сред петте най-застрашени държави в Европейския съюз по отношение на щети върху инфраструктурата. Анализът рисува мрачна картина за бъдещето, като прогнозира драстично увеличение на риска в следващите десетилетия, особено в южните райони на страната.
Според доклада, който оценява уязвимостта на европейската инфраструктура, през 2025 г. България заема пето място в класацията по "Агрегиран риск от щети". Най-уязвима към този момент е област Кърджали, която е изложена на най-голяма опасност от унищожителната сила на пожарите.
Прогнозата за 2050 г. остава също толкова обезпокоителна. България запазва петата си позиция, но картата на високорисковите региони се разширява, като към Кърджали се присъединяват и областите Смолян и Бургас. Това показва, че заплахата се разпространява и засяга все по-големи части от страната.
Данните за нарастването на риска са стряскащи. Между 1990 г. и 2025 г. рискът от щети по инфраструктурата от горски пожари в България вече е нараснал със 151%. Анализаторите от XDI предупреждават, че ако не бъдат взети спешни мерки и се запазят високите нива на въглеродни емисии, за периода 2025-2050 г. се очаква ново нарастване на този риск с още 131%.
"Анализът подчертава, че България вече изпитва сериозни ефекти от климатичните промени, които увеличават честотата и интензивността на пожарите", се посочва в доклада.
Методологията на XDI е изключително детайлна и надгражда традиционните модели, които често разчитат само на исторически данни. Новият модел използва данни на ниво отделен имот и отчита ключови фактори като горско покритие, наличен горивен материал, метеорологични условия и дори капацитета на местните противопожарни служби. Този подход е от решаващо значение за България, тъй като променящият се климат прави миналите събития все по-ненадежден индикатор за бъдещите заплахи.
В заключение, експертите препоръчват спешни инвестиции в устойчивост и мерки за адаптация. От ключово значение ще бъде и бъдещото планиране на развитието, което трябва да избягва изграждането на критична инфраструктура и жилищни сгради в зоните с най-висок пожарен риск. Докладът ясно показва, че българските региони с най-голям риск ще изискват приоритетни мерки за защита на населението и инфраструктурата още днес, за да се предотвратят катастрофални щети в бъдеще.