Богослови бистрят поп или ченге е партиарх Кирил

Tой не държи автомат, не командва армия и не произвежда дронове. Но Европа го смята за част от машината, която оправдава войната. Защо Патриарх Кирил влезе в проекта за 21-ия санкционен пакет срещу Русия — и защо България заплаши да го блокира? Санкции срещу духовник ли са това, или срещу политическо влияние, облечено в расо? И има ли риск темата да бъде използвана, за да се внуши, че Европа воюва с православието? Това бяха темите в разговора журналиста Тони Николов и богослова доц. Костадин Нушев в предаването "Тази сутрин". 

Тони Николов е категоричен, че не става дума за санкции срещу православната вяра: „Разбира се, че са санкции срещу една конкретна личност. Всякакви опити да се инструментализира вярата, религията, наистина трябва да бъдат много внимателно отблъсквани.“ Според него е важно да се прави разграничение между православието като религия и действията на конкретен църковен лидер.

Бившият посланик в САЩ коментира позицията на страната ни по санкциите срещу Москва, отношенията със С. Македония и преговорите между Вашингтон и Техеран
„А самият руски патриарх обяви, че тази война е свещена. И подписа едно решение на руски национален събор. Когато говорим за свещена война, това много прилича на кръстоносен поход.“

Николов подчертава, че става дума за война между две държави с православни традиции и близки исторически връзки: „Това е една война, в която се убиват хора. Аз се питам как един духовник от такъв ранг може да съвмести това с православната литургия, в която се молим за мира от небето и за мира на земята.“

Той припомни, че след началото на войната през 2022 г. много православни църкви, както и други християнски общности по света, са очаквали именно патриарх Кирил да използва своя авторитет за постигане на примирие.

„Очакваха, че той просто с думите си може да направи нещо и някакво примирие може да настъпи на третия, шестия, деветия месец. Това не се случи", заяви Николов. 

На въпрос дали благославянето на войната от страна на патриарх Кирил може да превърне словото в оръжие, доц. Костадин Нушев отговори:

„Да, точно така. Това, че той като духовен водач използва словото, своята пастирска позиция за оправдаване на войната, това всъщност е този инструмент, това оръжие, което е поводът той да бъде разглеждан като високопоставен служител, който със своето служение подкрепя и съдейства за разпалването на войната вместо да бъде миротворец.“

Богословът посочи, че ролята на Църквата по принцип е противоположна: „Служението на Църквата трябва да бъде насочено към предотвратяване на военните конфликти.“

Като пример той даде реакцията на митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква, която до началото на войната е била под юрисдикцията на Московската патриаршия. „След началото на войната той обяви, че това е братоубийство и братоубийственият грях на Каин, и призова патриарх Кирил да се погрижи за своето паство в Украйна.“

По думите на Нушев, когато станало ясно, че патриарх Кирил подкрепя военната агресия, Украинската православна църква прекрати възпоменаването му в богослуженията и обяви самостоятелност. „Той не се проявява като духовен пастир, безпристрастен и като миротворец.“ 

Доц. Нушев подчерта, че според християнското учение духовният авторитет е несъвместим с обслужването на политически режими.

„В Евангелието е казано, че християните трябва да бъдат миротворци и че не може да се слугува на двама господари. Не може да бъдеш едновременно служител на светския режим и да искаш да се ползваш с духовния авторитет на високопоставен клирик или пастир.“

Според него именно тук е основното противоречие около личността на руския патриарх. „Това са санкции срещу едно конкретно лице и то като физическо лице.“

Нушев коментира и логиката зад европейските санкции: „Не може едновременно да си пропагандатор на войната, идеолог на войната, и да искаш да се ползваш като частно лице от всички свободи и права на Европейския съюз, а същевременно да водиш пропаганда срещу Европа и Запада.“