Босненската прокуратура иска арест на Милорад Додик

Босненската държавна прокуратура разпореди ареста на лидера на босненските сърби Милорад Додик и други високопоставени босненски сръбски чиновници заради неизпълнение на съдебна ппризовка, съобщи говорител на Агенцията за разследване и защита на Босна и Херцеговина (SIPA). Решението идва в момент на засилено напрежение, което заплашва стабилността на страната, предава "Ройтерс".
Арестът бе нареден две седмици след като Додик беше осъден на една година затвор за неизпълнение на решенията на международния върховен представител в Босна и Херцеговина. След присъдата Додик предприе действия за ограничаване на правомощията на държавната съдебна система и полицията в Република Сръбска - автономната част на Босна и Херцеговина, която оглавява.
Прокуратурата обвини Додик в "атака срещу конституционния ред" и поиска съдействие от държавната агенция SIPA за задържането му. Все още не е ясно дали разследващите органи възнамеряват да го задържат или да го съпроводят за даване на показания пред съда.
Освен Додик, прокуратурата нареди ареста и на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович, както и на председателя на регионалния парламент Ненад Стевадиш, които също игнорираха съдебни призовки по случая.
Босна и Херцеговина е разделена на две автономни части - Република Сръбска, която е доминирана от етническите сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с бошняци (мюсюлмани) и хървати. Двете части са свързани чрез слабо централно правителство, чиято стабилност се гарантира от международен върховен представител - институция, създадена с Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което сложи край на кървавата война в страната (1992-1995 г.).
Додик, който е известен със своите проруски позиции и критики към западните институции, от години оспорва правомощията на централната власт и призовава за по-голяма автономия на Република Сръбска, а понякога дори и за нейното отделяне от Босна и Херцеговина.
Решението за ареста на Додик може да доведе до нова криза в страната, като предизвика протести сред босненските сърби и да задълбочи политическото разделение в Босна и Херцеговина. Международната общност внимателно следи развитието на ситуацията, като Европейският съюз увеличи временно числеността на своята мисия в Босна и Херцеговина.