Божидар Димитров си отиде с идеята "Кан Кубрат" да излъчи премиер
Днес се навършва една година от кончината на проф. Божидар Димитров - изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист. Семейството му и НИМ отбелязват годишнината от смъртта му.
В чест на проф. Димитров НИМ представя един от последните му научни проекти. Книгата „Светите братя Кирил и Методий - съпокровители на Европа" е посветена на икони и църковна утвар, свързани с почитта и преклонението пред делото на св. Кирил и св. Методий и на техните най-близки последователи, съхранявани в Националния исторически музей.
Близки, приятели и съратници на професор Димитров почитат паметта му като споделят лични спомени и преживявания. Специално подготвената изложба с архивни снимки в НИМ припомня неговите професионални постижения.
Малко преди внезапната си смърт на 1 юли 2018 г. 72-годишният колоритен археолог и историк основа надпартийно движение за възход и величие на България "Кан Кубрат". Той мечтаеше да настъпи време, в което България ще има за министър-председател просветен общественик, излъчен от неговото движение. Професорът от Созопол искаше страната да се управлява от правителства на експерти и мениджъри, а не от политици.
Божидар Димитров на учредяването на движение "Кан Кубрат"
Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол. Завършва средно образование специалност “Двигатели с вътрешно горене” в Механотехникума в гр. Бургас. Пет години работи като моряк на траулери в Океански риболов-Бургас. Завършва висше образование специалност “история и археология” в СУ “Климент Охридски” в гр. София. Защитава докторат по “Българска история”.
От студенските си години става щатен секретен сътрудник към Първо главно управление (Външно разузнаване) на ДС в направление културно-историческо разузнаване. Владее пет езика – старогръцки, латински, руски, френски и италиански.
Като директор на НИМ показва находки от културно-исторически ценности, заловени от органите на МВР
През 1975-1977 г. специализира в Института за изследване и история на текстове в Париж. Завършва Школата по палеография и дипломатика на Ватикана. Един от осемте българи, които през периода 1930-1989 г. (д-р Ганчо Ценов, Никола Милев, Н. Софранов, Ат. Божков, акад. Иван Дуйчев, проф. д-р Божидар Димитров, акад. Аксиния Джурова) работят в Секретния архив на библиотеката във Ватикана. През 70-те години на ХХ век там открива първите четири глави от най-старата “История на България”, написана от католическия епископ на София и цяла България Петър Богдан Бакшев през 1667 г., 95 г. по-стара от историята на Паисий.
Работи и в Архива на Конгрегацията за истинска вяра, Архива на асомпционистите, в католически архиви в Милано, Флоренция и Венеция. Открива и връща в България стотици ценни документи.
Съученик и лично приятелство от Школата на Ватикана с Вселенсия патриарх Вартоломей, лично приятелство с папа Йоан Павел II. След атентата срещу папата той остава единствения пребиваващ българин във Ватикана.
Командващи офицери от Българското разузнаване изградили профисионалистът Божидар Димитров – акад. Иван Дуйчев и проф. Александър Фол. Публикува цялото си досие в книгата “За кожата на едно ченге”.
От 1978 до 1989 г. работи в Националния исторически музей като гардобиер, уредник и зам. директор. Директор на НИМ в периода 1994-1998 г., 2000-2009 г. и 2011-2017 г.
Роднини носят урната с праха на професора, за да я разпръснат в морето до родния му Созопол
Председател е на Съвета за опазване на паметниците на културата към Министерството на културата. Върхът в кариерата му е ангажирането на правителството на Р. България в реставрацията и възстановяването на Голямата базилика в Плиска (дължина 102,5 м и ширина 30 м) – най-големият християнски катедрален храм в Европа до 15 век, църква-майка на Руската, Белоруската, Украинската, Румънската, Сръбската, Молдовската, Босненската и Черногорската църкви. От нея тръгват книгите по света написани на Българската азбука – Кирилица.
През 2009-2011 г. е министър в правитерството на Република България.
През 1998-2018 г. г. е научен консултант на вестник “Труд” и водещ историко-публицистични предавания в телевизиите “Скат”, “7 дни”, “Ден” и “Булсат ком”. През 2003-2013 г. води авторско предаване по Българската национална телевизия – “Памет българска”.
Автор е на 31 монографии и на над 250 научни студии и статии в научни издания. Написал е над 50 книги, между които “Българска християнска цивилизация”, “Петър Богдан Бакшев”, “България и Папството”, “12 мита в Българската история и митът Батак”, “10-те мита на Македонизма”, “Войните на България за национално обединение – 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1939-1945” и др. Автор и научен консултант е на сценариите на над 25 документални и научно-популярни филми. Почетен гражданин на Созопол, Бургас, Чипровци и Ивайловград.
Месец след смъртта на Божидар Димитров прахът му бе разпръснат в Созополския залив
Умира на 1 юли 2018 г. Прахът му е разпръснат над българския военен мемориал в с. Ново село, Р. Македония (възстановен с негово застъпничество) и в морето над Созополския залив. В родния му Созопол улица и археологическия музей носят неговото име. На него е кръстен залив на континента Антрактида – залива Божидар Димитров с ширина 6,8 км и дължина 14 км.
