Браво! На челно място сме в ЕС по загуби на вода - над 60%

Страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуба на вода - над 60%, като в някои региони губим повече вода, отколкото потребяваме, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора. 

Това посочиха експертите по води проф. Емил Гачев - ръководител на секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите - БАН, и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), по време на пресконференция в БТА на тема: "България пресъхва: Изтича не само водата, а и времето за действие", организирана от платформата Климатека.

Според експертите най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е

спирането на течовете по водопреносната система,

които в момента са в огромни размери. Ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Двамата подчертаха, че управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро.

Гачев и Сандов изтъкнаха, че е мит, че България е богата на водни ресурси. Това не е така, защото 85% от пресноводния ресурс се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови нужди, а и оттокът ѝ не принадлежи само на България. Така за задоволяване на основните нужди (в т. ч. питейни) можем да разчитаме само на онези 16 млрд. М3., които се формират върху територията на страната в резултат на баланса между валежи и изпарение.

Към 14 юли язовирите в страната са пълни средно на 61% от полезния им обем,

като най-сериозен дефицит показват водохранилищата в Северозападна България с едва 20-25% от полезния обем. В най-добро състояние са язовирите, разположени в планинските райони на Югозападна и Южна България.

От 2022 г. насам се наблюдава постепенно намаляване на обемите на язовирите. През 2024 и 2025 г. повечето язовири са с ниски нива, като обемът на оттока за 2024 г. е доста по-нисък от средния за последните 20 години.

Експертите обясниха, че част от проблема с водата се дължи на сериозното покачване на температурите за последните 30 години в България - около 0,5-0,8 °C на средна база. Заради засиленото изпарение, по-високите температури способстват намаляване на водните запаси, дори при непроменени валежи. Макар Арктика да е далеч от нас, с топенето на ледниците там, се променя атмосферната циркулация в цяла Европа - носещите влага циклони се изтеглят на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, дори през зимата.

Съответно се променя и разпределението на валежите - понастоящем пролетта и есента имат най-голям потенциал да са дъждовни,

с по-големи суми през април и май, но през лятото количествата рязко намаляват. В последните години нарастват валежите през септември, но това е предимно в резултат на бури и проливни валежи по циклони, възникващи върху аномално топлите води на Средиземно и Черно море в края на лятото и началото на есента.

Затоплената атмосфера задържа повече влага и енергия, което води до усилване на метеорологичните процеси. Съответно общото количество на валежите не е спаднало толкова, но се променя разпределението им - валежите се концентрират в няколко силни извалявания, разделени от продължителни сухи периоди. Всички тези климатични явления са неблагоприятни за доброто разпределение на водните ресурси.

Проблемите се проявяват по цялата верига на водоснабдяването.

На редица места загубите на вода надхвърлят 50%, като най-големи са загубите в Пернишка област - над 80%, и в Шумен, Сливен, а най-малки - в област София град

(Софийска вода) - 36%. С всичко това, България се нарежда на челно място в ЕС по загуби на вода, отчетени между водохранилищата и потребителите.

Друг съществен проблем е, че половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди и излага на здравни рискове ползвателите.

Половината от водоизточниците се използват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК дружествата предоставят данни. На лице е сериозно нарушение на действащото законодателство в областта на водите. Но ако се приложи законът, заради липса на разрешителни половината от селищата би следвало да останат без вода, коментира Борислав Сандов.