Бургас диша отровен въздух! Кой печели от мълчанието

Гъст въздух, натежал от задушлива миризма и невидими токсини, обгръща Бургас. Докато туристите бързат да напуснат квартири и хотели с оплаквания от главоболие, задух и дразнене на очите, местните жители отдавна вече не броят дните с “лош въздух”, просто свикват. Отговорите, обаче, така и не идват. Или по-скоро се крият.

Основният обвиняем според мнозина е ясен: „Лукойл Нефтохим Бургас“, и по-конкретно – танкерите, които редовно акустират в залива и пристанището, докато се извършва пресипване на нефтопродукти. Именно тогава във въздуха се отделят токсични органични съединения, особено опасни при високите температури, каквито това лято са ежедневие в Южното Черноморие.

Ситуацията става още по-тревожна заради пълното мълчание на институциите, най-вече Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ-Бургас), оглавявана от Павел Маринов. Дългогодишен кадър на БСП, бивш техен председател на структурата в Бургас, общински съветник, депутат и ръководител на различни институции, Маринов е често определян като „вечният политически номад“, който без значение от резултатите, винаги успява да се задържи „на повърхността“. И именно това — липсата на резултати, е най-сериозният упрек към него днес.

Въпреки множеството сигнали от граждани, медии и дори туристически оператори за влошеното качество на въздуха, РИОСВ-Бургас не излиза с ясни доклади, не извършва проверими замервания в реално време и не посочва източниците на замърсяването. На сайта на инспекцията често липсват актуални данни или те са представени в завоалирана, трудна за разбиране форма, показа проверка на "Анонс".

Местни жители от кварталите “Сарафово”, “Изгрев”, “Лазур” и дори центъра на града съобщават почти ежедневно за силна миризма на нефт, метален вкус в устата и усещане за натиск в гърдите, особено рано сутрин и късно вечер — времеви интервали, в които най-често се извършват дейностите по прехвърляне на нефт.

"Имам дете с астма. От една седмица не може да спи нормално. Вечер затваряме прозорците, слагаме мокри кърпи, пускаме климатик. Но дори така не се издържа“, споделя Ива Георгиева от комплекс „Зорница“.

Туристи пък споделят в социалните мрежи за „непоносим въздух“ и „усещане, че си близо до химически завод“.

Междувременно, РИОСВ-Бургас под ръководството на Павел Маринов се задоволява с обобщения за „допустими концентрации“, без реална реакция или санкции към индустриалните оператори. Нито един сериозен доклад за замърсяване не е изнесен публично през последната година.

При температури над 33 градуса, каквито са ежедневие през юли, летливите органични съединения се разпадат по-бързо и навлизат директно в белите дробове, увеличавайки риска от астма, бронхити и дори сърдечно-съдови усложнения, споделиха лекари.

Въпросите остават: Кой следи какво дишаме? Кой печели от мълчанието? И колко струва един пост в замяна на общественото здраве? Бургас издиша тежко, а надеждата за реакция изглежда отдавна се е изпарила - също като отчетността в РИОСВ.