БВП се увеличи с 5 на сто през първото тримесечие

През първото тримесечие на 2022 г. растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) достигна 5 на сто на годишна база с положителен принос от вътрешното търсене, пише в публикувания днес от Министерството на финансите редовен месечен обзор на българската икономика. Експертите на МФ са използвали данни към 15 юни.

Потреблението на домакинствата нарасна с 6,4 на сто, което представлява забавяне в сравнение с предходното тримесечие, тъй като по-високата инфлация доведе до по-нисък растеж на реалния разполагаем доход на хората. Инвестициите се повишиха с 36,3 на сто поради значителен положителен принос на изменението на запасите, докато инвестициите в основен капитал намаляха с 4,4 на сто.

Високият растеж на вътрешното търсене доведе до нарастване на вноса с 14,1 на сто, докато растежът на износа на стоки и услуги се забави до 7,4 на сто, се посочва в обзора.

През първото тримесечие на 2022 г. заетостта в България регистрира годишен ръст от 1,6 на сто. Броят на заетите достигна 3 368 400 души, което бе с под 1 процент по-ниско спрямо броя на заетите преди пандемията (първото тримесечие на 2020 г.). Ръстът на заетостта в страната се дължи изцяло на услугите, където всички икономически дейности (с изключение на финансови и застрахователни) отчетоха годишен ръст на броя на работните си места.

На практика всички дейности в услугите (с изключение на "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство") са възстановили заетостта си от периода преди КОВИД-19. 

Годишният темп на инфлация през май се ускори до 13,4 на сто. За това допринесоха най-вече транспортните горива, следвани от преработените храни. Поскъпването им на годишна база през май бе съответно 51,1 на сто и 22,1 на сто, като енергийни и хранителни стоки продължават да формират над 70 на сто от повишението на индекса на годишна база.

Кредитът за частния сектор през април запази темпа си на растеж от март от 10,7 на сто на годишна база. Това развитие се дължеше на слабо забавяне на нарастването на кредитите за нефинансови предприятия и на леко ускорение на кредита за домакинствата. Нефинансовите компании продължиха да търсят повече средства под формата на овърдрафт, който беше с 16,5 на сто повече. Годишният растеж на кредитите на домакинствата достигна 14,2 на сто при 14,1 на сто в края на март.

Търсенето на кредити за потребление и покупка на жилища продължи да бъде високо, те нараснаха с двуцифрени темпове, съответно с 11,9 на сто и 18,1 на сто на годишна база, отчитат експертите. 

Среднопретегленият лихвен процент по новите кредити за нефинансови предприятия през април продължи да се понижава с 14 базисни точки (б.т.) спрямо предходния месец до 2,24 на сто, докато този по потребителските и по жилищните кредити остана близо до нивото си от март. 

Среднопретеглената възвръщаемост на новите срочни депозити на нефинансовите предприятия  (НФП) и домакинства през април се повиши и беше близо до нула. Това се дължеше както на по-малко отрицателната възвръщаемост на новите срочни депозити на НФП, и на повишението на тази по новите срочни депозити на домакинствата с 2 базисни точки. По вид валута обаче претеглената цена по новите депозити на фирми в лева продължи да намалява (с 20 б.т.), докато тази по новите срочни депозити на домакинствата се повиши с 3 б.т.

Положителното салдото по Консолидираната фискална програма се увеличи в края на април до 882,5 млн. лв. или 0,6 на сто от прогнозния БВП. Нарастване бе отчетено както спрямо предходния месец (0,2 на сто от БВП), така и спрямо същия период на предходната година (0,1 на сто от БВП).

Запази се тенденцията на изпреварващ темп на повишение на приходите (6,4 на сто на годишна база) спрямо разходите (2,2 на сто).

Основен принос имаха данъчните постъпления и по-конкретно косвените данъци, с ръст от 15,2 на сто на годишна база. Последното се дължеше на по-високи приходи от ДДС от внос, чийто ръст продължи да се ускорява до 58,7 на сто, повлиян както от по-високите цени, така и от по-големите количества стоки.

Социалните и здравните вноски също подкрепиха увеличението на данъчните приходи, нараствайки със 7,6 на сто.

За първи път от началото на годината повишение бе отчетено и при преките данъци, в резултат от нарастване на постъпленията от корпоративен данък, докато постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица продължиха да намаляват поради по-високия размер на данъчните облекчения за отглеждане на деца, се отбелязва в месечния обзор.