Цанко Цанков преди поредното предизвикателство: Повече съм плувал, отколкото съм ходил в своя живот

Цели, които докосват свръхчовешките възможности, и удовлетворението да преодолееш страховете и съмненията, отдалечаващи те от бленуваната мечта – това е кратката история на един спортист, преплувал шест от седемте най-трудни маратони на планетата. И тъй като в себе си отдавна е възпитал устрема да покорява все по-висок и недостижим на пръв поглед връх, вече се подготвя за последното си изпитание в Голямата седморка.

През 2020 г. Цанко Цанков мечтае да стане първия българин, преплувал осеяния със силни течения, бурни ветрове, високи вълни и резки температурни смени проток Гибралтар. Две години по-късно разстоянието от Европа до Африка превръща в осъществена цел, за да прибави още пет мащабни в своята представителна колекция. "Зад гърба ми са вече Гибралтарският проток, Кук в Нова Зеландия, Каталина в Съединените щати, Молокай на Хавайските острови – най-дългия маратон в света, Северният канал – Еверест в плуването, а преди месец преплувах и протока Ла Манш", казва Цанко Цанков пред Радио България.

По време на последния си 35-километров маратон плувецът разполага с дванайсетчасов прозорец, в който да опита да постигне своята цел. В рамките на седмица той е трябвало да бъде готов всеки момент от деня или нощта да се хвърли в океанските води, защото точният ден и час се определя от местен екип.

"Това е плувният маратон с най-големи традиции – историята му е 151-годишна и се смята за родоначалник на плуването в открити води – разказва Цанко Цанков. – Ла Манш, като и всеки толкова дълъг маратон, е свързан с преминаването през редица физиологични кризи. Плувах часове наред в обширни полета с отровни медузи, които ме жилеха през цялото време. За протока са характерни изключително силните течения, особено през последните няколко километра, когато обикновено биват насрещни и трябва да се преодоляват с големи усилия."

Травмите, които Цанко Цанков получава, са именно в един от най-трудните моменти – финалните километри, когато силите са изчерпани и има опасност да се развие хипотермия от охлаждането на тялото и дългите часове в хоризонтално положение. А когато опитва да излезе от Атлантическия океан и да се изкатери по големите скали на Кап Грюне, губи равновесие, пада и се сдобива с прорезни рани на лявата си ръка и между глезените и коленете.

Цанко Цанков усеща свободата да се носиш сред морските вълни още преди да направи първите си неуверени крачки.

"Аз съм роден и израснал в Бургас и от дете имам създадена силна връзка в морето – спомня си той. – Още тогава през лятото прекарвах по цели часове в него и оттам се зароди моята любов към плуването в открити води. Това ми дава допълнително чувство за свобода и чувствам морето като свой втори дом."

Когато усеща, че е постигнал възможното в дисциплините от съчетаното плуване и дистанцията 200 м бътерфлай, Цанко Цанков напуска очертанията на басейна и се отдава на истинската си страст – плуването в открити води. Освен че преодолява почти всички най-трудни маратони на планетата, той притежава световни рекорди в зимното плуване, поставени в екстремни условия и температура на водата малко под нула градуса. Подобни постижения в ледени води са рекордът за най-дълга дистанция – 1000 м, и в 450 м свободен стил.

При всяка висока цел шампионът старателно проучва мястото, където ще плува часове наред. "Опитвам се неизвестните неща за мен да бъдат колкото се може по-малко", заявява той. В основата на крайния успех обаче стои преди всичко устойчива психика, за да може да понесеш болката и дискомфорта в продължение на дълги часове. Затова и в маратонското плуване, и въобще във високото спортно майсторство, 70 процента от спортния резултат се дължи на психологическата нагласа.

"Калявам я най-вече в реалната среда на самите плувни маратони, но и на тренировките – обяснява Цанко Цанков. – Опитвам се голяма част от подготовката да направя в условия, подобни на тези, с които ще се сблъскам. Например за преплуването на Ла Манш 90 процента от тренировките проведох в Черно море в родния ми град. Двайсет и пет от тях бяха след 22,00 ч. при непрогледна тъмнина, за да се подготвя за нощното самотно плуване навътре в океана, от което много хора се страхуват. Друг страх при много голяма дълбочина е присъствието на морски животни – сред тях има скатове, акули, китове, косатки, отровни медузи и други опасни риби. Така че човек трябва предварително да визуализира този процес, за да знае какво го очаква."

Докато в плуването избира океанските води пред по-сигурната среда на водния басейн и всеки път се изправя пред неизвестното, когато е стъпил на земята, Цанко Цанков предпочита тишината: "Обичам спокойните моменти, в които имам възможност да размишлявам, да планирам своята програма и да отдавам внимание на семейството".

Той също така посвещава време на около 400 млади плувци в спортния клуб, на който е председател. Всички, избрали да следват неговия път, мотивира с личен пример, но и с думи – да имат мечти, да ги превръщат в цели и никога да не се отказват в трудните моменти, защото във всеки път, който си струва да бъде извървян, има моменти на загуба, но е важно те да не пречупват характера. А когато самият плувец е на ръба на силите, но предстоят още километри в откритите води, си представя местата, където се чувства най-добре, най-близките си хора и слънцето, огряващо родния му град.

Един ден, когато изпълни целите си, Цанко Цанков ще се оттегли от дългото маратонско плуване и от плуването в ледените води. Още повече, че това "напълно нормално явление" няма да го отдалечи напълно от спорта, където се вижда като треньор и организатор на спортни събития. Но преди да се случи всичко това, му предстои догодина през летните месеци да стъпи на седмия най-висок "връх", преплувайки протока Сугаро на Японските острови. В началото на 2027-а пък ще участва в Европейското първенство по зимно плуване в ледени води, както и в Световната купа.

До момента Цанко Цанков е преплувал над 57 хил. тренировъчни и състезателни километра, което означава, че веднъж вече е направил обиколка по екватора на Земята. "Не знам докъде ще ми стигнат силите, резултатите ще покажат", казва той и добавя с усмивка: "Едно е сигурно – много повече съм плувал, отколкото съм ходил в своя живот."