Царят не е гол, той е обикновен путьо

Има една пиеса от големия съвременен британски драматург Уилям Никълсън, казва се „Бягството от Москва“. Ще си позволя за аудиторията от нешки, дъревчета и шивиковчета да кажа две думи за сюжета, защото в спортното училище не се изучава, в казармата пък – хич. 33-годишният Джейми се прибира за уикенда при родителите си и разбира, че баща му е решил да напусне майка му заради дащна какичка, която е срещнал във влака.

Мрачна история за различните траектории на участниците в една връзка, отчуждението и слабостта. И все пак – в пъти по оптимистична и жизнеутвърждаваща от читалищната помия с уродливи актьори и декор от разкопан асфалт, която ни представиха в събота омръзналите си съпрузи Путин и Пригожин. Тяхната версия на „Бягството от Москва“ остави вкус на нискокачествена еднополова драма, в която всички участници се разотиват нудовлетворени, унизени и опозорени след последната завеса.

Оказа се не просто, че царят на поднебесната оркска империя е гол, а че е обикновен путьо. Страхливо джудже, което с обкръжението си от полуръстове си наби камшика с 200, когато усети дори и най-нищожната миризма на дизел и барут. Типично по комунистически Владимир Владимирович избяга от Москва като своя светъл предшественик, вожда и учителя на българския народ Гошо Тарабата, който пиян като свиня се изхлузва с лодка от епицентъра на септемврийско въстание преди точно 100 години.

Псевдодържавата Русия за ден показа, че всъщност е долнопробна кочина от третия свят, която само може да си мечтае да достигне общественото развитие на Судан или Йемен. Черна дупка за здравия разум, където за властта се борят психопати с частни армии, друсани олигарси, изкукуригали бивши милиционери и инсталирани евтини политически пионки. За разлика от драмата на Никълсън, съботното „Бягство от Москва“ е нискокачествена сапунка, в която ботоксови чичковци се обявяват взаимно за врагове на народа, после се прегръщат и си дават амнистия. Вероятно ще има и целувка с език.

Ако някой е имал и минимално съмнение, че виждащата се като суперсила Русия е евтина и куха обвивка на разпадаща се, корумпирана, бедна и мафиотска азиатска страна, онзи ден би трябвало окончателно да се е убедил в този факт. За пореден път видяхме, че отвъд Одеса границата между държава и организирана престъпна група е безвъзвратно размита.

Международната изолация демонстрира несъмнено тоталното отсъствие на идеологически и обществен смисъл зад московските опорки за традиционни християнски ценности. Страната на алкохолиците, самоубийците, проститутките и джебчиите се оказа изцяло в ръцете на кръвожадни вождове от африкански тип, впили безпощадните си зъби във врата на клетите си поданици с външни тоалетни и трупащи милиарди в чуждестранните си банкови сметки.

Посттсъветският възход на Русия при Путин се оказа просто бутафорна фасада, а пътят до Москва отнема няколко часа за всеки по-добре мотивиран и милионер с няколкостотин главореза и мощни джипки. А световният лидер и пазител на християнството не просто е гол, той е обикновен путьо.