Цената на стройната фигура: Помагат ли наистина лекарствата за отслабване?

Лекарствата срещу затлъстяване стават все по-популярни по света, но ново проучване показва, че освен загубата на тегло повечето от тях не носят съществени ползи за качеството на живот след една година употреба.

През последната година милиони хора са използвали медикаменти за отслабване като Ozempic и Mounjaro. Ново изследване, публикувано в медицинското списание „Бритиш Медикъл Джърнъл“ (The BMJ), обаче показва, че положителните ефекти върху начина на живот може да не надхвърлят промяната в килограмите. Анализът обхваща 262 клинични изпитвания с близо 100 000 участници и 19 различни лекарства.

Изследователите установяват, че по-голямата загуба на тегло последователно е свързана с по-висока честота на нежелани реакции и по-често прекратяване на лечението.

„Повечето активни вещества не подобряват съществено качеството на живот, а само малка част показват ползи за сърдечно-съдовото здраве“, пишат авторите на проучването, цитирани от „Евронюз“.

По време на клиничните изпитвания участниците попълвали стандартизирани въпросници за качеството на живот, свързано със здравето. Учените сравнили промените в резултатите между хората, приемащи лекарства за отслабване, и тези, които разчитали единствено на промени в начина на живот. Данните показват, че при основните терапии не са отчетени клинично значими подобрения в качеството на живот.

От всички изследвани медикаменти тирзепатидът - активната съставка в Mounjaro и Zepbound - както и CagriSema, който все още не е одобрен за клинична употреба, са довели до най-голямо намаляване на телесното тегло при възрастни с наднормено тегло.

Проучването сочи още, че подкожният семаглутид, използван в Ozempic и Wegovy, разполага с най-солидни доказателства за намаляване на смъртността и риска от тежки сърдечно-съдови инциденти.

В същото време както тирзепатидът, така и семаглутидът се свързват със значително намаляване на чистата телесна маса - общото тегло на организма без мастната тъкан. Ниската чиста телесна маса е свързана с по-висок риск от падания, костни счупвания и преждевременна смърт.

Авторите отбелязват, че повечето анализирани клинични изпитвания са с кратък период на проследяване и че са необходими допълнителни изследвания върху по-новите лекарства, за да бъде напълно оценено дългосрочното им въздействие.

Учени, които не са участвали в проучването, предупреждават, че резултатите относно качеството на живот трябва да се тълкуват внимателно, тъй като начините за измерването му се различават значително.

„Качеството на живот е сложно понятие и се различава при отделните хора. Стандартизираните методи за оценка предоставят ценна информация, но може да не обхващат всички аспекти от лечението, които са важни за хората, живеещи със затлъстяване“, посочва Мари Спрекли от Университета в Кеймбридж.

Затлъстяването все по-често се определя като сложно хронично заболяване и използването единствено на загубата на тегло като показател за успех на лечението може да опрости прекомерно оценката на неговите ползи и рискове, като същевременно засилва стигмата към хората с това състояние, предупреждават авторите.

„Проучването потвърждава това, което вече знаехме - някои лекарства водят до значителна загуба на тегло, но отслабването не означава автоматично подобрение във всички аспекти на здравето“, коментира Хосе М. Ордовас от университета „Тъфтс“, който не е участвал в изследването.

„Кантарът показва само част от историята, но не и цялата“, отбелязва той и допълва, че при затлъстяването успехът не бива да се измерва единствено в килограми, а и чрез здравословното състояние, физическите възможности и качеството на живот.