ЧАСОВЕ ДО БЪДНИ ВЕЧЕР: Какво се слага на трапезата и какви са обичаите

Празници на надеждата и ново начало в народния обреден календар означават Бъдни вечер и Коледа. За нашите предци Бъдни вечер е била най-магическата нощ в годината, нощта на гаданията. За тях Рождество Христово и вечерта преди празника са били символи на новото начало. Познатите ни днес християнски традиции имат и своите дълбоки корени в езическите религии. 

Стопанката меси Боговица

В деня преди Коледа всеки от членовете на семейството е имал строго определени задължения. "Стопанката става рано, измива се и започва да меси Боговица - питката за трапезата, хлябът-жертва за Бог. Докато тя се суети и приготвя също постни ястия, стопанинът е имал друга задача. Той е трябвало да отиде в гората и да отсече дърво - Бъдник. Отивайки е трябвало да мълчи, а после да избере плодно дърво. Когато си хареса, той се покланя на дървото и го кани да му бъде гост в тази толкова важна вечер. Полива го с вино и чак тогава го отрязва. Занася го вкъщи, стопанката поема дървото и го завива в кърпа като скъп гост", обяснява етнографът от Ямбол Динка Ангелова пред БТА.

Гадаели по Бъдника

Бъдникът се поставя в огнището да гори цяла нощ. По горенето му гадаели каква ще бъде годината - добра или лоша. Но надеждите винаги били да е по-добра. Всички обредности се изпълнявали, за да се подпомогне доброто, което се очаква. Според това как хвърчат искрите са гадаели дали ще бъде плодородна, дали ще се множат животните, дали в дома ще бъдат здрави и ще има берекет в къщата, ако имат ерген, ще им доведе ли снаха, ако имат мома пък, дали тя ще се омъжи. В някои села хвърлят зрънца пшеница или ечемик в огъня и по пукането им също се гадае, разказва Ангелова.

7 гозби върху трапезника

Трапезата се е слагала на земята, като се имитирало раждането на Христос. "Поставяла се слама, отгоре черга и т. нар. трапезник - тъкано правоъгълно памучно парче. Върху него се редят постните гозби - нечетен брой, без да е строго определен, но най-малко седем. Смятало се е, че на трапезата трябва да се сложи всичко, което се произвежда - лук, чесън, ошав, постни сърми, Боговицата с парата. Задължително на трапезата присъства варено жито, то е в основата на живота. Набъбването на зърнените култури при варене се свързва с благоденствието и благополучието. Боговицата не се реже, а разчупва. Раздава се първо на най-възрастните, а накрая на децата. На който се падне паричката, ще бъде най-здрав и с най-голям късмет през годината", допълни тя.

Керемидата с тамян

Трапезата задължително се прекадява с тамян, преди да се седне на нея. Това правят стопанката или стопанинът, в отделните региони е различно, но по-често - стопанката. Тамянът се слага на керемида или лемеж - металната част на плуга. Прекадява се и оборът, за да бъдат здрави животните. По въгленчето на тамяна също се гадаело. Когато се седне на трапезата, не трябва никой да става. Ако някой стане, ще става и квачката от полога и няма да има пиленца. Трапезата не се вдигала цяла нощ, защото се вярвало, че на нея идват починалите да се нахранят. А сутринта всички са очаквали да дойдат коледарите, които да възвестят чудото на Рождество Христово.

Раждането на бога-слънце

"В коледарските песни се пее за раждането на бога-слънце. Древните египтяни, прабългари, кавказки народи и др. са празнували на 25 декември раждането на младия върховен бог-слънце и началото на новата година. Празникът е свързан със зимното слънцестоене - 22 декември. Езическите народи вярвали, че Слънцето отива три дни на гости на майка си. По време на това гостуване то умира, а на 24-и срещу 25 декември се ражда отново. През IV век християнската религия напластява образите, използва раждането на бога-слънце, като го заменя с раждането на Исус Христос", обяснява още Динка Ангелова.

Уникалният буенек

В Ямболско подготовката за вечерта преди празника е започвала месец по-рано. Коледарите също са очаквали с нетърпение, за да тръгнат с песни и танц от къща в къща, за да възвестят раждането на Бога. За разлика от другите региони, ямболските коледари не само пеят, но и танцуват, изпълнявайки коледарски буенек. Местната традиция е уникална за страната и от години приковава интереса на етнографи и краеведи.

От потропване към танцуване

Трудно е да се каже кога точно ямболските коледари са затропали и заиграли коледарския буенек. Със сигурност обаче е преди повече от век. Танцът се е формирал с години. Хореографията му е разнообразявана с различни стъпки, движения, завъртания. Обогатяват се и фигурите на подреждане на коледарите в танцовата композиция. "От спомени от 80-те години на известния в Ямбол коледар Драгия Колев научаваме, че някъде през 1917 г. коледарите, докато обикаляли от къща на къща на Бъдни вечер срещу Коледа, започнали и да потропват. Първо - за да се стоплят, второ - за да чуят момите, че техните избраници ще посетят къщата. Потропвайки, танцът им се харесва, започват все повече да го усъвършенстват. И така до наши дни пристига коледарският буенек", разказва Ангелова.

Като моминското лазарско хоро

Ергенският коледарски буенек е еквивалент на моминското лазарско хоро в народната обредност. "Това е вид школа - да научиш песните, да участваш в празника. И тогава вече да се показваш на пазара, така да се каже. Заявяваш, че си готов да сключиш брак, да си намериш невеста и да преминеш в групата на женените мъже. Коледарите обикалят от къща на къща, а всяка мома с трепет очаква в дома ? да влезе кудата на нейния възлюбен", допълва тя.

12 коледари в кудата

В Ямболско коледарската дружина се нарича куда. В нея има строго определена йерархия и персонажи. Кудата се състои от 7 до 12 коледари. Стониникът е единственият женен мъж в кудата, но той не танцува в т. нар. синджир, който образуват коледарите в своя танц. Хорото води "башът", а накрая е "куйрукчията". Молитвата произнася "попът". Важен персонаж е и "котката" - умилква се около стопаните, за да възнаградят с дарове коледарите.

"Влизайки в дома на стопаните, те ги посрещат. Коледарите изпяват своите песни, съобразени с това кой живее в къщата. На попа се дава кравая с паричката, който във всяка къща е приготвила момата. Попът с този кравай и всички коледари стават от миндерите. Обръщат се на изток, свалят си калпаците, а попът произнася молитвата. Когато приключи обиколката по къщите на Бъдни вечер, сутринта на Рождество Христово всички коледарски куди се събират на площада и се надиграват. Там дарените от момите краваи са се продавали. Чест било за всеки коледар да откупи кравая на своята любима", посочва още Ангелова.

Ямбол се подготвя вече за фестивала "Коледарски буенек". Очаква се за поредна година навръх Рождество Христово улиците на града да бъдат огласени от стотици танцуващи коледари. А няколко дни преди Коледа - на 18 декември - се състоя и детският коледарски празник в града, като на сцената в общинската зала на Ямбол се явиха над 200 участници в празника.