Честит 24 май и на вас, руски цървули и македонски крадци
Колкото и да ме дразнят пияните, разгологъзени абитуриенти, градящи Мегасоциума (по Ахмед Доган) чрез онтологично пилене на Галена и Крум и наливане с фалшиво шампанско, все пак предпочитам 24 май пред 3 март. Някак цивилизационно несъстоятелно ми е да чествам разкривените подписчета на сифилистичния мръсник, антисемит и масов убиец Николай Игнатиев, Нелидов и Церетелев, когато си имаме истински хуманистичен триумф, колкото и да драпат да си го присвоят московските цървули и скопските културно-исторически клептомани.
В момент на пълен военен, икономически и морален крах кремълската историография няма как да не изпадне в състояние на перманентен стрес, а болшевишките национал-патриоти да се затресат от панславянска маймунска треска. Те са в паника от това колко ненужна се оказа само за няколко месеца „великата“ им култура и сън не ги лови, че цивилизованият свят продължава да функционира нормално и без стожерите на путлеризма Валерий Гергиев и Никита Михалков и без противния фалцет на джендър-неопределения Филип Киркоров.
Докато е време, трябва да положим мъжка десница върху онова, което е изконно наше – делото на Светите братя Кирил и Методий, защото московската пропаганда и македонските идеологически уродчета само дебнат да ни ги отмъкнат като костите на стар кукушки войвода или 32 тона „освободително“ злато. Твърдата ни прозападна ориентация е дълбоко унижение за московския тинк-танк, възприемащ с психофашистката си, хипертрофирана национална гордост това като черна неблагодарност от страна на най-сервилните си гъзолизци на Балканите за историческите заслуги на Русия към България – чат-пат реални, обикновено митологични, а най-често – директно изфабрикувани.
Никак не беше случайно миналогодишното заявление на Владимир Путин, че кирилицата е попаднала в писалките на Пушкин, Достоевски, Чехов и Тургенев от „македонските земи“. Непрестанната и безкомпромисна битка за културната ни идентичност изисква категорични действия и превръщането на 24 май в национален празник е важна, макар и чисто символична, стъпка в тази посока.
Руснаците умеят не само да крадат клозетни казанчета и детски ботушки от разстреляни украински „нацисти“. Руската империя и нейният наследник СССР са цивилизационна черна дупка, в която изчезват народи, земи, езици, технологии и запазени марки. Вместо тях се появяват фалшиви митове, дебилни предания за точния мерник на Василий Зайцев, москвичи и Дядя Ваня на мястото на Макдоналдс.
Сергей Михалков, авторът на съветския химн и баща на путлеропитека Никита, постига литературна слава с приказката „Трите прасенца”, безцеремонно свита от англосаксонския фолклор. Толстой преписва „Буратино“ от Карло Колоди, Корней Чуковски – „Доктор Ох-боли“ от Хю Лофтинг. Дори самоварът им е копиран от китайците.
„Огромната страна“ май краде на културния фронт повече, отколкото в Мариупол. От нас зависи да си защитим поне буквичките, след като задниците отдавна сме си ги дали. Майната им – гъз душа няма. 24 май обаче е друга работа.
