Седмицата: Международен "дизайнер" ли е Румен или обикновен… партиец

Дойде новината! Е, без никаква новина всъщност, като (не)новина пристигна – уж е новина, пък нищо ново в нея. По подобие на маскирането в политпартийността на коалиции в (не)коалиции, та да не се окаже, видите ли, някой „коалиционер“ съвсем с (не)избиратели, а да продължи да си е „колекционер“ на къвто дойде (не)електорат. То тъкмо в „новината“ има и „коалиция“, ама за чужда коалиция иде реч, не за своя. Да, за речта през изминалата седмица на „недовършения президент“ Румен Радев по света (по-конкретно в Берлин), но не и у нас, иде реч, ако някой случайно не се е сетил.

Там, в германската столица, застана новият (без)партиец де юре все още, пред тамошни „българи в чужбина“, за да обяви, че няма да се явява сега - на предсрочните избори през април, със собствена партия, а чрез коалиция. Като заяви: „Най-късно на 4 март ще внесем в Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрация с коалиция с ясно име“. Може би „ясното“ име наистина няма да е „Трети март“, след като „внасянето“ ще е на 4-ти. Но знае ли човек - поне човекът-избирател, може пък да е ден по-късно от „националната дата“, понеже 3 март е почивен ден и за ЦИК според календара ни – все пак ни е национален празник.

Радев разясни, щото може пък в Берлин да не знаят нашенците - избиратели, че на предстоящия парламентарен вот няма да се явява със своя партия, защото няма време за нейната регистрация. Затова ще се ползва напълно законното - „де юре“ все пак, все по-ползваното „де факто“ влетяване по спешност в изборната бюлетина с чужда регистрация. Това дали е „без пари“ хич никой избирател не знае. Но със сигурност е поне за няколко бъдещи „чужди“ депутати в повече на избираеми места - тия я от една, я от повече партии на заем и/или под наем във вече общата им листа.

И така от Берлин започна уж изясняването на профила на партийността на двумандатния без една година президент. То докато „новинарски“ го стартира „новинарят“ Румен вдигането на тая уж мъгла, някак си (може би пък по случайност) му лъсна и „профилът“ – буквално. Случайно или пък не, докато Радев „новинарстваше“ пред публиката, все левият му профил беше в камерата, запечатваща „големия старт“. Не че личният му ляв профил е нещо по-кофти от десния му, даже и от анфаса му, ама като ще си политпартиец, а не някакъв си обикновен, прост партиец, то ще трябва някак си тия ляво-десни или дясно-леви подробности да ги имаш поне малко предвид.

Това кой профил му е по-красив на съвсем бившия президент, който доскоро само от високо в цял ръст се представляваше, всъщност е дребна подробност. Още повече, че няма да откаже и на „по принцип“ десни избиратели да му „подпечатат с целувка“ (както се пее в една песен) и левия профил в урните.

Друга е тук „новината“ – при това „конституционна“. Според основния ни закон (Глава четвърта), „президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения“. Висш „международник“ трябва да е, ако използваме терминологията на обикновените новинари. Докато президентстваше обаче Румен Радев, „международните отношение“ не му бяха отличителна черта в профила на държавен глава – даже хич ги нямаше. По-разбираемо електорално речено бяха му не в анфаса, не и в десния, че и в левия профил, а „на га*а на географията“, образно казано.

И сега изведнъж, вместо у нас да си ги изтропа пак всичките тия „партийности“ Румен, дето ги тропаше Радев и като президент по конституция, особено откакто му се повдигна юмрукът, ги тропна от трибунка в Германия. Чисто партийно някак си я започна вече партийната (президентската му се свърши) предизборна кампания от германската столица.

Все едно е искал да ни каже: „Алооо, в Берлин съм, в Берлин съм, бе… не съм в Русия“. Е, това докато някой не се сети да го попита Румен Радев „Чий е Берлин?“. Пък той, освен географията и историята да я завре „на заден план“ и да реши, че го питат за столицата на ГДР. За Източен Берлин, дето го „опаковаха“ в комунизма със стена, строена, достроявана и преоборудвана от 1961 до 1975 г. Но пък съборена де юре, че и де факто за няма и ден между 9 и 10 ноември 1989 г. Това за сведение на нЕкои „международници“, дето вече не са висши дизайнери, пардон – държавници, а са си обикновени… партийци. Като в оня известния „дизайнерски“ виц под „марковия етикет“ на  ЛГБТ акронима.

* ИЗОБРАЖЕНИЕТО не е от която и да е „картотека“ - дело е на AI (ИИ).