Седмицата: Всеки властимащ – с лична психиатрия!

Тъкмо да се зарадва човек, че най-после нещо в някакво ни правителство (я служебно - я редовно, но за няма и година, както се затвърждава „редовността“ в последната засега петилетка) нещата са си по местата, и – йок! По местата, понеже цял вицепремиер в новия кабинет „по служба“ щеше да управлява „честността на изборите“ (не да отговаря, разбира се). Съответно точно заради това е предвидено цял един министър – логично този на здравеопазването, да е поне психолог, ако не психиатър. При това утвърден експерт по обществено психично здраве, за всеки случай и преподавател по сексология. А „йок“ – разбиването на мечтите, приключи само за ден през изминалата седмица, след като, станалата мигом нарицателна, „цицелковщина“ си замина психиатрично от вицепремиерставнето.

Какви ще ги къдри сега „обществената психиатрия“ ли – за по-кратко пълната лудница? Ми дал и Фройд, и всичките му колеги психо-богове, богата „хранителна верига“ та да могат докато (не)умните се (не) наумуват, лудите да си се налудуват. Ето сега, министърът на вътрешните работи ще трябва сам-самичък, след като си няма личен вицепремиер, да осигури „честността на изборите“. А министърът на правосъдието ще пребори корупцията като единствено-единичен избере нов главен прокурор. То това и без някаква си „цицелковщина“ им е заложено някак си в „министерските им портфейли“. Примерно вътрешният министър, като доскоро наказателен съдия, да може на мига да разбие казуса „ние ги хващаме рушителите на честността – те ги пускат“, като веднага издава присъди. Щото все пак няма как, дори и образно казано, да ги „гръмне на място“. Правосъдният министър, който досега „по НПО“ е изисквал информация и от прокуратурата за корупция, сега със същото инфо, ще го размаже и.ф. главен прокурор – разбиване тип „с твоите камъни, по твоята глава“. Така да се каже – кво толкова, всеки министър да си е в собствената психиатрия.

Ама само толкова ли? Споко, за обществената – за „пълната лудница“ CV-та колкото щеш. Примерно водещото в момента – как се става премиер от президент. То даже и CV (Curriculum Vitae) – професионална биография, не му трябва на уж новия политик Румен Радев. Какво да я прилага, като всеки му я знае: почти два мандата „по конституция“ държавен глава, също толкова време по „дреме ми за конституцията“ и политпартиец. Като второто е с продължение по линията „скоро и премиер“, но не „по служба“, а едва ли не „завинаги“.

Ще рече някой „е няма такава партия“. Няма де, вече вървят регистрациите на „партии и коалиции“ за изборите на 19 април т.г., а Румен Радев е в позата „Сам съм! Други има, но го чакат на гюме“. Що не, след като вече „цели“ три социологии го мерят и теглят как „сам самичък“ ги печели същите тия избори. Така де, точно така се ловят патки, пардон – избиратели от „обществената психиатрия“ в името на играчката-игричка „трансформърс“ - променящи формата си извънземни роботи, в случая под формата от президент в премиер, по вдигнатия юмрук ще го познаете.

Пък новата партията – тая засега с работното заглавие „На гюме“ – може и плюс „за България“, си чака баш като да са излезли на отстрел за споменатите „патки“. Това означава „на гюме“ – „Да стоиш скрит и да чакаш удобен момент за изненадващо действие (обикновено нападение или улавяне), дебнейки някого или нещо. Изразът произлиза от ловен термин – специално замаскирано скривалище (колиба/яма), от което ловецът стреля по птици". Е, може и по нелетящи – примерно пълзящи. Понеже жаргонният смисъл на гюмето се използва за някой си, който „виси“ наготово и чака някой друг да свърши работата. Сходството със „сам да му влезе в кошарата (колибата, ямата)“ не е случайно!

* ИЗОБРАЖЕНИЕТО не е играчка от ДетМаг - дело е на AI (ИИ).