Честит юбилей, Диего! 60-годишният гений, който никога не предаде Неапол!

Нещо за четене
11:50 - 30 Октомври 2020
2293
Честит юбилей, Диего! 60-годишният гений, който никога не предаде Неапол!

"Мeчтaя cи дa мoгa дa вкaрaм oщe eдин гoл нa Aнглия, нo тoзи път дa e c дяcнaтa ръкa", заяви в скандално изказване Диего Марадона пред "Франс футбол" дни преди да навърши 60. Е, днес геният, който никога не предаде Неапол и остана верен на града и тифозите, празнува своя юбилей. Сигурно тепърва ще видим катъв купон е вдигнал Дон Диего. Ще се чуе, то е ясно.

Юбилеят на Диего Марадона е под заплаха заради коронавируса. Защото дон Диего е в изолация, тъй като един от гардовете му е с признаци на заболяването. И чака резултат от теста си.

С горното си изказване аржeнтинeцът нaмeкнa зa пaмeтнoтo cи пoпaдeниe c Бoжиятa ръкa, кaктo тoй oбяcни, пo врeмe нa чeтвъртфинaлa oт Мoндиaл 1986 в Мeкcикo. Тoгaвa Мaрaдoнa рeaлизирa и двeтe пoпaдeния зa уcпeхa c 2:1 пo пътя към cвeтoвнaтa титлa.

Дoн Диeгo бeшe пoпитaн и кoи ca нaй-дoбритe футбoлиcти в мoмeнтa.

"Тoвa ca Мecи и Криcтиaнo, Криcтиaнo и Мecи. Зa мeн двaмaтa ca нaд вcички ocтaнaли. Нe виждaм никoй дa ce дoближaвa дo тях. Дaжe никoй нe e нa пoлoвинaтa oт тях", oтгoвoри лeгeндaтa.

Изминаха 30 години от успешния му престой в Наполи, където спечели две титли на Италия. Въпреки дистанцията на времето, в южния град, разположен близо до вулкана Везувий, днес трудно бихме могли да намерим човек, по-известен и по-обичан от Диего.

И това с всичките му недостатъци - възходи и падения, проблеми с наркотиците, неплатени данъци в Италия на стойност 34 млн. евро, извънбрачно дете, връзки с мафията и т.н. След всичко това в Неапол Диего никога не бе предаден, никога не бе забравен. Той е голямата любов на всички в града.

Неапол е единственото място, където от 1984 г. насам всеки 4 от 10 деца се кръщават Диего. Там живее и втори Диего Армандо Марадона, негов извънбрачен син от местното момиче Кристина Синагра.
Навремето Марадона отказва да направи ДНК тест за бащинство и случаят дълго време остава загадка.

"Имам две дъщери. Другото е продукт на парите и грешките ми", признава Марадона. Извънбрачният син се среща с баща си чак през 2003 г. на голф турнир в Италия.

В началото на 80-те Диего вече си е навлякъл куп проблеми и се говори, че взема кокаин. Наказанието обаче идва чак на 17 март 1991 г., когато се проваля на допинг тест след мач с Бари. И животът му постепенно започва да се превръща в ад. Зад гърба си той вече има 2 титли на Италия, Купа на УЕФА и Суперкупа на Европа за 7 години с Наполи.

След 2 сезона в Барселона, през 1984 г. Марадона преминава в тогава посредствения южняжки клуб Наполи. Първото, с което се сблъсква, е омразата и презрението на Севера към Юга. Но с Диего и блестящия дует с тарана Бруно Джордано Наполи става отборът, който заплашва непоклатимата дотогава хегемония на северните грандове в Серия А.

Покрай него се променя манталитетът на целия отбор. Небесносините вече не са обикновен тим. Големият бум е през третия сезон 1986/87, когато Наполи печели първо скудето след 60-годишно чакане. Милан е на колене, триумфалната дата е 19 май 1987 г. Денят, в който Наполи стана шампион. След онзи ден Марадона е увековечен като светец. До покровителя на града Сан Дженаро вече има друго име - Диего.

"Отивах до магазина и веднага ме наобикаляха 500 души", разказва той.

През следващия сезон неаполитанците излизат извън рамките на Италия и печелят Купата на УЕФА след финал с Щутгарт. След успеха Марадона решава, че е дошло времето да напусне. В крайна сметка обаче ръководството на Наполи спира трансфера и отново воден от Диего, Наполи става шампион през 1989/90.

Денят е 29 април 1990 г. Наред с радостта от второто скудето, този ден се помни и с превратната точка в кариерата на Диего. Оттук нататък всичко се променя. Достигнал до рая и сравнен с Бог, той започва да потъва бързо, грозно и болезнено.

Няколко месеца по-късно, през лятото на 1990 г., Аржентина губи с 0:1 финала на световното от Германия, а тифозите в Рим го освиркват. Те заглушават и химна на Аржентина, а Диего ги псува пред камерата. Отмъщението идва през 1991 г., когато дава положителен тест за кокаин. Дисквалифициран е за 15 месеца и повече не облича фланелката на Наполи.

През лятото на 1994 г. играе на световното в САЩ и вкарва страхотен гол на Гърция. Но след мача ФИФА го хваща със забранената съставка ефедрин. След отказването от футбола здравето му се влошава заради зависимостта от кокаина. През 2000 г. минава лечение в Куба, но 4 години по-късно едва оживява от свръхдоза. През 2007 г. пак е в болница в Буенос Айрес заради хепатит и злоупотреба с алкохол. Тогава дори плъзва слух, че е умрял.

След изписването си Марадона уверява, че две години и половина не е взимал наркотици и че спира да пие. "Наркотиците ще ме преследват цял живот - казва той. - След като съм почнал веднъж и съм се пристрастил, трябва да се боря до края на дните си."

През лятото на 2010 г. е селекционер на Аржентина, но на 1/4-финала Германия го побеждава с 4:0 и връща кошмара от 1990 г. След мондиала е уволнен. Дори честването на 50-годишнината не минава без скандал. Марадона планира бляскаво завръщане и празник в Неапол. Тифозите мечтаеха. Всичко обаче се проваля заради големите дългове на Марадона към италианските власти. Така е: Неапол го привлича, но Италия го плаши.

За християните сме в 2020 година след Христа. Евреите празнуваха 5781-ата година по своя календар. Китайците са в 4717-ата. За около 200 хиляди човека днес е Нова година. 60-ата след Марадона. Защото те са членове на Иглесиа Марадониада. Или църквата на Марадона. Единственият жив човек, който е религия.

Тя бе създадена на 30 октомври 1998 година, на 38-ия му рожден ден в Росарио от трима фенове - Ектор Кампомар, Алехандро Верон и Ернан Амес.

"Имам национална религия, която е католическата църква. И имам религия, който дойде от сърцето, една любов и това е Диего Марадона", обясни тогава Алехандро. В момента между 120 и 200 хил. по цял свят споделят вижданията му.

Църквата си има и 10 заповеди, както е в Библията:

1. Топка не е мръсна дума;

2. Обичай футбола повече от всичко;

3. Обяви безусловната си любов към Диего и красивия футбол;

4. Защитавай екипа на Аржентина;

5. Разпространявай новините за чудесата на Диего из Вселената;

6. Почитай храмовете, в които е играл, и неговите свещени екипи;

7. Никога не твърди, че Диего е от един отбор. Той е на всички;

8. Проповядвай и разпространявай принципите на църквата на Марадона;

9. Направи Диего своето второ име и кръсти така първородния си син;

10. Не живей в своя реалност и никога не бъди непотребен.

Диего е роден в Ланус, като е първото момче в семейството след четири дъщери. След това идват и братята му Уго и Леал, които също бяха футболисти.

Забелязан е да рита в квартала на 8 години и е привлечен от Архентинос Хуниорс. И от този момент започва магията. За да стане истинска икона. Особено в родината си, Барселона и Неапол. Където има право да прави, каквото си поиска. Дори да се излага. Защото всички знаят проблемите му с алкохола и наркотиците.

През 2019 година излезе документален филм за живота му, в който Диего чистосърдечно си призна тренировъчния си режим.

“Мач в неделя, купон до сряда и фитнес в четвъртък. Друго не ми трябваше”, обяснява той.

И е първият с персонален треньор по фитнес Фернандо Синьорини. Никога не е изглеждал като професионален футболист, но на терена правеше чудеса. И държи един рекорд, който скоро няма да бъде подобрен - два пъти за него е плащан най-скъпият трансфер - от Барселона и Наполи.

Великите също си имат идоли на терена. Неговите са бразилецът Ривелиньо и северноирландецът Джордж Бест. Бест е известен като най-великия пияница и женкар в историята на футбола. И Диего се доближава до него и по тези параграфи.

Важността на Диего на терена може да се проследи и от националния ни отбор. Срещу Аржентина имаме 9 мача, от които сме спечелили един. На световното в САЩ, в деня, в който бе обявена положителната му проба за наркотици и той бе изпратен обратно в Буенос Айрес.

Иначе първият му двубой срещу България е на 25 април 1979 г. на “Естадио Монументал” в Буенос Айрес. Падаме с 1:2 след гол на Христо Бонев и попадения на Рене Хоусеман и Даниел Пасарела. На 9 октомври следващата година на същия стадион се разписва във вратата на Николай Донев за 2:0. Второто попадение е на Рамон Диас.

След това на 5 май 1982 година още в първата минута Стойчо Младенов открива за България, за да ни обърнат с голове на Рамон Диас и Даниел Пасарела.

И последният му двубой е на световното в Мексико, когато в групата на “Олимпико” ни бият с 2:0 с голове на Хорхе Валдано и Хорхе Буручага.

Това световно го свързва и завинаги с България заради съдията Богдан Дочев. Той е помощник на тунизиеца Али Бенасьор, когато Диего вкарва с прословутата Божия ръка срещу Англия. Българинът със сигурност вижда ситуацията, но хуква към центъра. Британците не му простиха дори след смъртта му. А в типичния си стил преди няколко дни Диего обяви, че най-добрият подарък за юбилея би бил да вкара отново на Англия. Този път с дясната си ръка.

Диего щеше да бъде равен с Пеле по световни титли, което щеше да задълбочи още повече спора кой е най-великият в историята. Но Сезар Луис Меноти не включва гения в състава си за световното пред родна публика през 1978 година и това го лишава от трета титла.

“Прекалено е млад”, отсича легендарният треньор, който по-късно признава, че е направил грешка.

По това време Диего вече е твърд титуляр в “Архентинос Хуниорс” и прави съперниците си за смях на терена. Дори вече е дебютирал за националния отбор на 7 февруари 1977 година срещу Унгария, като все още е на 16.

Само година след пропуснатото световно първенство при мъжете Диего прави Аржентина първенец на планетата за младежи в Япония. С изключително постижение. Разписва се във всеки един двубой на отбора, без този срещу Югославия в предварителната група. Той е единственият, който завършва 1:0. Иначе в елиминациите Алжир е пометен с 5:0, Уругвай с 2:0, а на финала и СССР е надвит с 3:1.

“Преди всеки мач Диего си играеше с топката, спираше я на врата си или на рамо. А публиката полудяваше. Когато виждаш това, си казваш - а шоуто още не е започнало. След това ставаше страшно”, спомня си съотборникът му Освалдо Риналди.

Треньор и на този отбор е Сезар Луис Меноти. А Диего не е толкова малък, че да играе срещу 3 години по-големи от него.

Официално Диего има две дъщери. Но признава, че е баща на още деца, за които дори не подозира. Те били плод на неговите пари и грешки.

Щерките Далма Нереа и Джанина Динора са от единствения му брак с Клаудия Виляфане. Въпреки развода двамата поддържат доста добри отношения.

След това той призна, че е баща и на Диего Армандо Марадона Синагра от връзката му с неаполитанката Кристиана Синагра. Марадона обаче доста трудно призна наследника си, като трябваше да се прави и ДНК тест, за да се докаже бащинството му. А момчето стига и до италианския национален отбор по плажен футбол, с който печели второто място на световното първенство през 2008 година.

Марадона има и праплеменник Ернан Лопес Муньос, който е футболист на “Ривър Плейт”.

Дъщерята Далма е жената, която го спаси на няколко пъти в живота. Тя настояваше той да се лекува в клиники заради зависимостите си.

Диего винаги е бил близък със семейството си. През 1990 година той показва на “Спортс илюстрейдит” фактура за телефонните си разговори за над 15 000 долара. Майка му Далма почина преди 9 години и той не успя да се прости с нея, защото полетът му от Дубай закъсня. Баща му Диего-старши умря преди 5 години на 87 години.

Политиката винаги е била интересна за Диего. Той има две татуировки, свързани с нея. Едната е на Че Гевара, а другата на Фидел Кастро. Аржентинецът бе един от най-големите привърженици на режима на Кастро в Куба.

След това прехвърли любовта си към Уго Чавес във Венецуела, като подкрепи лично наследника му Николас Мадуро от гроба на приятеля си.

Както казваше приживе баща му, ако не бе станал футболист, със сигурност щеше да стане революционер.

Но той стана футболист, на когото се прекланя светът.

В последните години той започна да се променя. Като дори се помири с църквата и връчи личен подарък на папа Франциск. И той го постави в музея на Ватикана.

А иначе италианците все още си търсят 37 милиона евро данъци от аржентинеца. От 2009 година насам. И няма никакви изгледи да си ги върнат.

За милионите си фенове той е просто D10S или Господ. Нищо по-малко.

Важните години в живота на Марадона:

1960: Роден на 30 октомври в Ланус, провинция Буенос Айрес.

1970: Преминавава в детския отбор на Лос Кеболитас, където помага за серия от 136 мача без загуба.

1976: На 15 години прави професионален дебют с Архентинорс Хуниорс.

1977: Получава първа повиквателна за националния отбор за победата с 5:1 над Унгария.

1978: Печели младежко световно първенство с Аржентина. Вкарва гол на финала срещу СССР (3:1).

1981: Преминава в Бока Хуниорс и става шампион.

1982: Играе на световното в Испания. Гонят го срещу Бразилия.

1982: Преминава в Барселона за рекордните 5 млн. паунда. Печели Купата на краля и Суперкупата на Испания.

1984: Приминава в Наполи с нов трансферен рекорд - 6,9 млн. паунда. Следва най-успешният период в историята на клуба с 2 шампионски титли (1987, 90), Купата на Италия 1987, Купата на УЕФА 1989 и Суперкупата на Италия 1990.

1986: Капитан на Аржентина на световното в Мексико. Вкарва 2 от най-известните голове в историята на четвъртфинала срещу Англия - Божията ръка и Гол №1 в на столетието.

1990: Аржентина отстранява домакина Италия на полуфинал, но губи от Германия на финала на световното.

1991: Слухове за връзки на Марадона с организираната престъпност. Наказан е за 15 месеца за употреба на кокаин.

1992: Преминава в Севиля.

1993: Връща се в Аржентина с екипа на Нюелс Олд Бойс.

1994: Изхвърлен от Мондиал 1994 заради употреба на ефедрин.

1995: Втори престой в Бока Хуниорс.

1997: Спира активна състезателна кариера преди 37-ия си рожден ден.

2000: Влиза в болница за употреба на кокаин, пътува в Куба за лечение. Избран за играч №1 на века от феновете, но от ФИФА присъждат наградата на Пеле.

2004: Получава сърдечен удар от свръхдоза.

2005: За кратко заема мениджърски пост в Бока Хуниорс.

2007: Влиза в болница за хепатит и злоупотреба с алкохол.

2008: Назначен за селекционер на Аржентина.

2010: Отпада от световното след 0:4 от Германия и е уволнен.