Чоната пред Lupa.bg: Напускането ми на ЦСКА беше крачка назад

Стефан Драганов е юноша на Локомотив Пд, сърцето му е свързано и отдадено на черно-белите. Бившият нападател, който е вече на 54 години, е по-известен у нас като Чоната. Роденият в Пловдив Драганов от 20 години живее и работи в САЩ. И се чувства щастлив, но не пропуска нито година, в която да не си дойде до България поне два пъти в рамките на 12 месеца. Той е един от малкото футболисти, участвали и в Битката за Пловдив, и във Вечното дерби между ЦСКА и Левски. Между Коледа и Нова година Драганов отдели време за Lupa.bg.

- Здравейте, господин Драганов! Къде ви откриваме в момента?

- В родния Пловдив, където винаги се чувствам прекрасно и презареждам батериите. В България наистина ми е много хубаво.

- Всъщност, кой вятър ви отвя в Америка?

- Стечение на обстоятелствата - спечелихме „зелена карта“. Не съм имал намерение и амбиции да живея извън България, но това промени всичко. По това време бях старши треньор на Локомотив Пд, исках да се развивам в треньорската кариера. Взехме семейно решение – да отидем и да видим за какво става въпрос, да се докоснем до прословутата американска мечта.

Там нещата не изглеждат толкова розови, както си мислят повечето хора – отиваш и копаеш златото, след това се връщаш в България богат след десетина години. Всичко става много трудно, имахме доста предизвикателства, трябва да почнеш от нулата,

никой не те познава, трябва да изградиш един приличен стандарт, но ние преминахме по пътя, който са извървяли повечето хора. Решението го взехме спонтанно. Така те завърта животът там, но пак е трудно да решиш дали да останеш или да се върнеш, трябва време. Нищо там не се дава даром, на тепсия. Трябва много труд.

- Къде се озовахте в началото и къде сте сега?

- Когато спечелиш „зелена карта“, трябва да имаш някой приятел, който да е там, на място, и да успее да ти подаде ръка, да ти помогне и да те въведе в обстановката. Поне в първите 2-3 месеца. На мен ми помогна един човек, който навремето го спрягаха за наследник на известния проф. Шойлев. Бивш футболист на Берое и Ботев Пд, Звездомир Замфиров се казва. Той беше в основната, посрещна ни, помагаше. Първите дни се озовах в Балтимор, близо до столицата Вашингтон. И досега не сме си променяли местонахождението, все там си живеем вече 20 години. Започнах бързо да опипвам почвата във футболните среди.

С хлапетата от школата в Балтимор

Стартирах като треньор на летни лагери, известните „кампуси“. Това беше временно, след това се откри друг шанс. В града имаше два отбора – един по-голям и известен - със сини екипи, и един по-малък клуб, който беше с червени екипи, и той ми даде шанс. Колкото и шеговито да звучи сега. И ден-днешен работя в този клуб, юни месец ще станат 20 години. Хората ми подадоха ръка, а аз се отплащам с работа и лоялност.

В началото имахме няколко разговора с ръководството на синия клуб, в който имаше 6000 деца, но пречката беше езиковата бариера, не ми обърнаха толкова голямо внимание, неглижираха ме. С течение на времето започнах да се ориентирам и към други неща, явих се на конкурс през 2004-та в местния колеж, та станах и треньор там. Обичам да работя там, където хората те уважават и ти дават възможност да развиеш идеите си.

Стефан Драганов продължава да поддържа приятелството си с Борис Хвойнев

- Българската връзка не се къса при вас, колко често успявате да си идвате в България? Разкажете и за приятелството ти с Борис Хвойнев, който сега също е в Щатите, а преди това бяхте и съотборници у нас?

- Благодарение на стандарта, който съм си изградил, успявам поне два пъти в годината да си идвам в България. Дори и за по-дълъг период от време, като преди това съм си направил плановете за подготовката с отбора. Приятно ми е винаги да си идвам у нас, а благодарение на технологиите, се виждаме постоянно с близките, но друго си е визуалният контакт, а съвсем различно реалната връзка – да се прегърнеш с някой, да си стиснете ръцете, различно е. С Борето Хвойнев сме приятели още от футболните ни години в България, няколко пъти сме били и съотборници - в ЦСКА, и в Ботев Пд. Дори и когато бяхме противници – с екипите на Ботев Пд и Локо Пд, имахме колегиални и приятелски взаимоотношения. Мисля, че беше на третата или четвъртата година от заминаването ми за САЩ, ми звъни телефонът. Насреща Борето и ми се похвали, че е спечелил и той „зелена карта“. Каза ми, че е в Джаксънвил, Флорида, с жена му, и сега ориентирали в обстановката, какво да прави, какво да струва. „Хващай влак, самолет, автобус – каквото можете, и идвате тук!“, му казах. Пристигнаха в Балтимор и вече 16 години се събираме заедно, гледаме мачове, имаме закачки на тема Ботев и Локо, но всичко е приятелски, без нерви, без излишни изблици.

- Да ви върна към последния двубой между ЦСКА – Левски (1:0) в средата на декември…

- О, безспорно колоритно дерби, към което има интерес от цяла България. Е, не се получи дерби, което всички очакваха и искаха, не беше като друг път – празните трибуни, допълнително допринесоха за качеството на двубоя, но се намираме в такава ситуация. Целта оправдава средствата, както се казва. За ЦСКА беше важно да спечели срещата и го постигна. Червените пропуснаха и много изгодни положения, които попречиха резултатът да бъде изразителен. Накрая дори потрепериха, след като останаха с човек по-малко. Всички очаквахме изразителна победа на армейците, но не винаги моментното състояние дава нужното предимство на терена на отбора, който понякога е считан за фаворит или е с по-качествени футболисти и в по-добра форма.

Спомен от времето, когато защитаваше честта на ЦСКА - Стефан Драганов и Божидар Искренов - Радостта на народа 

- Вие сте бил участник и в софийското, и в пловдивското дерби. Понякога пренавиването или подценяването не играе ли лоша шега в такива срещи?

- Да ви кажа честно, съмнявам се някой някога да е подценявал съперника си в такъв двубой. Получава се така, че след последния съдийски сигнал обикновено едните ликуват, а другите ближат рани и чакат вече следващия сблъсък, за да вземат реванш.

- ЦСКА удари ли джакпота с Бруно Акрапович?

- Моментните резултати го показват. Но винаги има известен подем в отбор, където дойде нов треньор, а футболистите се опитват да се покажат и докажат, да излязат от предишната летаргия, променят се схеми.

- От десетки хиляди километри, от Щатите, продължавате да наблюдавате българския футбол. Какво забелязвате в последните години?

- Доминацията на Лудогорец и деветте поредни титли, което до известна степен не омаловажава усилията на другите. За съжаление вече няма такава интрига, каквато в предишните години.  Не е изненада, че разградчани доминират. Да се надяваме, че ЦСКА, който има качествени футболисти в момента, може да обърне развръзката след Нова година.

- Как си обяснявате факта, че ЦСКА и Левски на няколко пъти стигат почти до края в битката за титлата, но се провалят?

- В началото Лудогорец печелеше щастливо и с късмет, особено първите титли, тъй като нямаше опита на червените и сините, но впоследствие нещата се промениха и разградчани се превърнаха в доминант. Апетитът идва с яденето.

В приятелска прегръдка с Христо Колев - Бащата - една от легендите на Локо Пд

- Как стана така, че преди години се озовахте в Ботев Пд, след като сте юноша на Локомотив? Как се реагираше в онези години на такива трансфери при вечния съперник?

- Доста сантиментален момент в кариерата ми. В онези години доста качествени футболисти биваха събирани от стартиращите тогава различни проекти, подплатени добре финансово, както е в момента и с Лудогорец. В онзи период стана с Ботев Пд, който се опита да разбие двуполюсния модел на ЦСКА и Левски, като събра най-доброто у нас. Иначе тогава подобни на моя трансфер – играчи, преминали през Локо Пд да отидат в Ботев, имаше още – Васко Василев вратарят, Коцето Видолов, Аян Садъков, Бог да го прости, и още няколко.

Моето преминаване остана в сянка, защото стана от ЦСКА, а не директно от Локомотив. Трансферът на Садъков се прие доста болезнено от феновете. Да си призная, прибързах с решението си тогава. ЦСКА беше в един преходен период, не успя да спечели титлата, разликата с Левски стана голяма в точките, имаше много детайли, които ме накараха да предприема този ход. Считам, че беше грешка, крачка назад, защото ЦСКА си е ЦСКА, колкото и Ботев да е голям и уважаван клуб у нас и да се опита да промени статуквото.  

От финансова гледна точка бяхме облагодетелствани, тъй като в онези години, в началото на 90-те, колкото си поискаше, толкова получаваше.

Драганов ликува след последното дерби на Пловдив - Локо разби Ботев с 6:0

- Какво постигна в последните години Локомотив Пд – два пъти спечели Купата на България, стои и доста по-добре май организационно от ЦСКА и Левски, доближава се до Лудогорец, сега все още е в играта за титлата?

- Може би това нямаше да стане, ако Локо не беше спечелил първата Купа – в историческия финал с Ботев Пд в София. Еуфорията беше голяма за всички, представляваше интерес и за столичани. Ако се беше играл в Пловдив, нямаше къде да се поберат желаещите, тъй като нямаме и такъв стадион в града. През следващите месеци черно-белите успяха да яхнат вълната и да надградят започнатото. Колкото и да е щастлива и късметлийска втората купа срещу ЦСКА, първата се оказа Рубикон. Срещу армейците локомотивци успя да се противопостави с футболистите, с които разполага. В Локо започнаха да излизат вече като фаворити, не се притесняваха къде и срещу кой играеха, победиха Лудогорец и за Суперкупата, което не ме изненада.

- Връщайки ви в периода в Ботев Пд, който завърши 1995 година, играхте на още един финал за Купата – срещу Локомотив Сф, който беше спечелен от столичани с 4:2. Какво помните от този сблъсък, тъй като при канарчетата бяха събрани редица именити футболисти – Борислав Михайлов, Георги Донков, Наско Сираков, Аян Садъков, треньор беше Павел Панов?

- В кариерата ми на футболист, периодът в Ботев ми беше един от най-щастливите, там се чувствах добре в този период, всичко беше хубаво. За жалост не успяхме да спечелим купата. Доста мачове изиграх с жълтата фланелка, вкарах и немалко попадения, но за съжаление тогава ръководството доста започна да се бърка в работата на треньорите, в състава и т.н. Понякога побеждавахме с рутина, имахме силни играчи, но не успяхме срещу Локо Сф. Загрявах след вратата, бях извикан да вляза при 1:3, оставаше малко по-малко от половин час игра. Не ми беше много приятно, че бях резерва, но като професионалист си длъжен да изпълняваш задълженията си и да няма сърдене, няма как да играят всички. Докато влязох в мача, вече нямаше и толкова много време, нямаше как да го обърнем за съжаление. Опитах се, но… Беше късно.

- Как се стигна до трансфера ви от Локо Пд в ЦСКА?

- Изключително неочакван и за мое голямо щастие трансфер, който ми даде друг поглед към професионалния футбол в България. В един момент се чувствах като футболист за местна консумация, въпреки че бях лидер и капитан на Локо Пд. Черно-белите искаха чрез мен и още няколко играчи да налеят свежи пари в клубната каса, а за мое съжаление не се осъществи тогава и трансферът ми в Турция, та се озовах в ЦСКА. Не се получиха нещата с Генчлербирлиги, един клуб от Анкара. Те търсеха централен нападател, тип таран. Петър Александров им беше отказал, също и Кирил Всилев. Аз не съм такъв тип нападател, който те търсеха и нещата пропаднаха. Прибрах се в Пловдив сред две-три седмици проби, тогава Локомотив беше вече с нов треньор – Атанас Драмов. Той започна да изгражда нов състав, нещата не вървяха добре за мен и дойде офертата от ЦСКА. В основата беше Георги Илиев – Майкъла, който беше мениджър в клуба, той се занимаваше със селекцията. Периодът в ЦСКА също беше преходен тогава, след напускането на основните футболисти преди няколко години, се отвори възможност за футболисти като мен, Данчо Лечков, Кирил Метков. Две аудита спряха пред „Новотела“, там станаха преговорите и трансферът, бяха Вальо Михов, Майкъла и Боби Божинов.    

- При какви условия преминахте на „Армията“?

-        От финансова гледна точка това беше един добрите трансфери за Локо Пд. Имаше и клаузи в договора при евентуално продажба за проценти и т.н. Точната сума не помня, но се говореше тогава за нещо от порядъка на 600-700 хиляди лева. Имах подписан договор и нямаше как да премина като свободен агент. Есенният полусезон играх за Локо Пд, после бях в Турция, върнах се и започнаха действията да се осъществи трансферът ми в ЦСКА. Това беше някъде края на септември, но по наредбите на БФС тогава, нямах право да играя в един полусезон за два клуба. И само тренирах с отбора. Зимната подготовка отидохме на подготовка в Сандански, получих контузия, която се получи хронична, някакво разтежение. Това беше и причината в първите няколко кръга през пролетта да не започват като титуляр, а да влизам все като смяна. В последните кръгове, когато вече се решаваше титлата през 1991/92 аз бях вече неизменен титуляр, Аспарух Никодимов разчиташе на мен. Вкарах и решителни попадения в първия си полусезон с червения екип.

Чоната с Христо Стоичков - прегръдка по пловдивски

- Има твърдение, че пловдивчани трудно се приспособяват в софийските отбори, има ли нещо вярно според вас? Коце Видолов пък игра и за ЦСКА, и за Левски в част от своята кариера…

- Веднага ще ви дам пример – най-добрият ни футболист - Христо Стоичков, е от Пловдив. През години са се доказали и Спас Джевизов, Георги Славков… Не мисля, че моята адаптация е била трудно, но тогава имахме изключителни футболисти, конкуренцията беше силна в отбора. Не съм очаквал с идването си да съм титуляр. Трябваше да се адаптирам за известен период от време, да заслужа доверието, а това не става лесно. И мисля, че се отблагодарих за този трансфер.

- Защо не останахте повече в ЦСКА, след като станахте шампион, спечелихте Купата на България с клуба?

- Вече споменах, че да премина в Ботев Пд, беше крачка назад. Може би от финансова гледна точка, но не винаги парите те правят щастлив. Можех да играя в по-реномиран отбор в чужбина, ако бях останал в ЦСКА. ЦСКА ми даде изключително много. Тогава клубът беше в добро финансово положение, тъй като имаше пари от трансферите на Стоичков, Пенев, Костадинов. Но не това е най-важното!

„Армията“ е като религия, има заряд, учи те да бъдеш победител. И това беше първото ми впечатление, след като влязох в съблекалнята за сутрешната тренировка. Ти си в съблекалнята, а един по един влизат тогавашните лидери и тартори – Краси Безински, Трифон Иванов, Джони Велинов – до преди време си играл срещу тях, изпитвал си голям респект, а сега си част от тях. Невероятно е! Когато играех с Локомотив срещу ЦСКА, два пъти загубихме доста сериозно. Тези хора сега ти даваха шанса и импулса да бъдеш част от този велик клуб.

В началото само тренирах, тъй като нямах право да играя… След един мач, който ЦСКА не успя да спечели, май беше след равенството 1:1 в София с Ботев Пд в последния есенен кръг. Беше понеделник, разбор на срещата. Паро Никодимов говореше и

изведнъж се намеси Цецо Йончев, който беше помощник. Беше изключително импулсивен човек, понеже е играл, врял и кипял в легендарни битки на армейците срещу колосите на Европа – Ливърпул, Байерн… Тогава той изригна, тропайки по масата: „Ей, вие сте ЦСКА, не можете да играете по този начин, нямате право! Този клуб е създаден да побеждава!“

И тогава тези думи ми се запечатаха в съзнанието, отекнаха вътре в мен, настръхнах и си дадох сметка, че на „Армията“ никой не го интересува нищо друго, освен титлата и купата. И видях нагледно каква е разликата между ЦСКА и останалите.  Във всеки отбор има лидери, които ти ги виждаш още в началото, те се открояват, те са родени за лидери – Трифон Иванов, Лъчезар Танев, Джони Велинов. Още с влизането в съблекалнята, се чудех къде да седна, къде да се съблека. Имаше място до Лечков, той също идваше от по-малък клуб като мен – от Сливен. И в онези моменти се изгради приятелски кръг между мен, него и Павел Дочев. Излизахме заедно, семейни вечери, двамата ми помогнаха доста за адаптацията. Още следващия сезон те преминаха в Хамбургер, нямаше как да останат повече при такава оферта, но си останахме добри приятели.

- Кое не достигна на ЦСКА да стане първият участник на България в групите на Шампионската лига след сблъсъците с Аустрия Виена?

- Недостатъчно опит и тотална липса на шанс. И в двата мача бяхме по-добри, но… В Австрия не взех участие, но това е треньорското решение. Представихме се добре до последните 6-7 минути, когато инкасирахме два гола и паднахме с 1:3 във Виена – резултат, който не заслужавахме! На реванша поведохме, пропускахме положения, те едва пресичаха централната линия, играеха на контри, което беше логично след развоя в първата среща. Изравниха ни, пак поведохме, последва ново изравняване – 2:2. След това вкарах от дузпа за 3:2, но не ни стигна времето, а имахме възможности и аргументи да излезем краен победител. Всичко беше странно… Съставът ни не беше достатъчно опитен. Може би и мислите ни бяха насочени не където трябва – към следващия съперник, който във II кръг трябваше да бъде Брюж. В предсезонната подготовка победихме белгийците на турнира в Барселона „Жуан Гампер“, макар и след дузпи (б.а. - 26 август 1992 г. на стадион „Камп Ноу“ в Барселона голмайсторите за ЦСКА са Борис Хвойнев (7′) и Ваньо Шишков (51′ и 66′). Бяхме убедени, че отстраним ли Аустрия, ще преминем и през Брюж.

- Благодаря ви за отделеното време. Желая ви щастлива Нова година и наистина 2021-ва да е в пъти по-добре от предходната!

- Аз също благодаря за интереса към моята персона! Наистина се надявам да е хубава следващата година, да имаме повече поводи за радост и усмивки, а това с пандемията най-накрая да приключи. Желая от сърце на всички читатели на Lupa.bg здраве и късмет в семейството и начинанията им, но най-вече да бъдат здрави! Весела Нова година, приятели!