Чужденеца, Клоуна, Плъха и Стената изведоха Аржентина до трета световна титла
Сладура, Бълхата и Дебелака са друга част от прякорите на шампионите
Във всички футболни отбори, дори и в аматьорските, се създават приятелски групи. Така се изгражда истински колектив. Няма значение в коя дивизия играят те, или в коя паланка, но от малкото игрище, където ритат децата, или на професионалното поприще, има нещо, без което не може - прозвищата на футболистите.
Някои са стандартни или тривиални, но има и други, които са доста интересни. Ще ви запознаем с прякорите на световните шампиони от Аржентина, които триумфираха през декември с титлата.
Емилиано Мартинес - Дибу
Прякорът на вратаря идва от телевизионния сериал "Mi familia es un dibujo", който започва да се излъчва през 1996 г., когато малкият Емилиано е на четири години. Като момче с червена коса и лунички, той много прилича на този герой и семейството му не се отказва от това. С годините приликата е малко по-малка, но прякорът се е превърнал в запазена марка.
Кристиан Ромеро - Сладура
Прякорът на защитника от Кордоба е дело на сестра му Алдана, която не спира да го нарича така, когато Кристиан е само на две години. Но първоначално прозвището, с което сега е известен по целия свят, му е дадено от чичо му Клаудио, който почина миналата година. В Южна Корея прякорът дори е адаптиран към "Cutie", което на английски означава "сладък", и е на почит заради голямото приятелство, което аржентинският защитник има с Хюн-мин Сон - корейският му съотборник в Тотнъм.
Николас Отаменди - Генерала
Защитникът започва да бъде наричан така във Валенсия заради властните си действия в защита, а още по-назад във времето феновете на Манчестър Сити, където играе между 2015 и 2020 г., в крайна сметка масовизират прякора му. По онова време Пеп Гуардиола също му дава прякор, като на пресконференция го нарича дори "Супермен". Ота прави генералски поздрав при последния си гол за Валенсия.
Маркос Акуня - Яйцето
Някой може и да подозира, че прякорът на защитника на Севиля не е заради неговата жертвоготовност и отдаденост във всеки мач. Всъщност, така го наричали приятелите му от детството, когато играели по калните и чакълести поляни на родната му Сапала. По онова време било нормално малкият Маркос да си удря главата, затова винаги ходел с подутина, поради което в градчето Неукен, го кръстили Яйцето.
Гонсало Монтиел - Шамара
Играчът, който завинаги ще остане в историята като този, който реализира дузпата, донесла на Аржентина третата световна купа, е известен като Качете. Още от малък е наричан така и в квартала му Вирей дел Пино.
Родриго Де Пол - Моторчето
Прякорът на Родриго се ражда по време на Световното първенство като вътрешна шега в отбора и е ясна алюзия за неговия устрем и отдаденост на терена. Това беше нещо, което съотборниците му му пишеха в съобщения и коментари в социалните мрежи.
Алехандро Гомес - Папу
Може би един от най-известните прякори. Алехандро е наричан с обич Папу от майка си Моника (сестра на Уго Вилаверде - исторически играч за Индепендиенте), която му казвала Папучито, когато бил малък. С течение на времето тя го съкращава на Папу, а след като той напуска родния дом, за да заиграе в чужбина, дори се превръща в хит с Papu Dance.
Енцо Фернандес - Дебелака
Той не е от най-известните, но го има от дълго време. Новото попълнение на Челси е известен като такъв още от времето, когато е играл за Ла Рекова в родния си Сан Мартин. Още тогава той се отличава с техниката си, но има тежка и бавна походка, заради която си спечели прякора, който и до днес някои от старите му съотборници от Ривер Плейт, като Нахуел Гаярдо, използват, когато го коментират в социалните мрежи.
Лионел Меси - Бълхата
Добре известно е, че Лео страда от дефицит на растежен хормон като дете, което го принуждава да се подложи на тежко лечение. Това, в допълнение към уменията и бързината, които показва, когато играе футбол, кара по-големите му братя Матиас и Родриго да го нарекат така.
Хулиан Алварес – Паяка
Хулиан получава този прякор, когато играе с братята си и приятелите си в Калчин. Тъй като бил много бърз и сръчен, казвали, че изглеждал така, сякаш имал няколко крака - като паяк. Явно е свикнал да го наричат така, дотолкова, че неведнъж е празнувал, преструвайки се на Спайдърмен, и дори е известно, че е слагал маската на комиксовия герой.
Лаутаро Мартинес – Бика
Въпреки че може и да е така, Лаутаро няма нищо общо с физическата му сила. Самият той обясни в миналото, че всичко се е случило в Расинг, когато си е партнирал в нападение с Густаво Бу. Двамата съотборници правеха празник, в който се обръщаха един към друг и кръстосваха ръце на гърдите си, имитирайки рога на бик. "След това сам си го патентовах", казва играчът на Интер.
Пауло Дибала – Бижуто
Прякорът на Пауло е дело на журналиста Маркос Виялобо, който го кръщава така, когато е на 17 години и вкарва дебютния си гол в първа дивизия във втория си мач за Институто Кордоба. Логично, това е свързано със способностите му и с факта, че той вече е бил диамант. Преди време аржентинецът призна, че харесва прякора си, и че в Ювентус имало няколко съотборници, които го наричали така. В националния отбор също често е наричан с него, със сигурност така е и в Рома.
Анхел Ди Мария - Слаботелесния
Очевидно е, че това е свързано с крехкото му телосложение. Забележителното е, че прякорът му е даден от негов съотборник - измислен е от Евер Банега по време на Световното първенство за юноши до 20 години в Канада през 2007 г., което е последната Световна купа, спечелена от Аржентина на това ниво.
Езикел Паласиос – Туку
Когато пристига в Ривер Плейт, той получава прякора Туку Паласиос, защото е роден във Фамайя - град в провинция Тукуман. Като играч на първия отбор обаче по-известният му прякор е Пала - съкращение от фамилното му име.
Алексис МакАлистър - Коло
Веднага щом пристигна в националния отбор, много хора започнаха да го наричат така, точно както баща му (Карлос Хавиер - бившият играч на Бока и Расинг), от когото е наследил цвета на косата си. Работата е там, че Алексис не обича да го наричат така и не само че е казал на съотборниците си в националния отбор, но и Лео Меси дори се е намесил, за да уважат молбата му.
Лионел Скалони – Чежденеца или Леонид от Пухато
Гринго е често срещан прякор в селата във вътрешността на страната, с който се наричат пристигналите от Европа. Този прякор съпътства настоящия селекционер на националния отбор през голяма част от кариерата му като футболист. Днес, най-вече в социалните мрежи, е нормално да го наричат Леонид от Пухато, защото така започна да му казва Алехандро Фантино по време на последната Копа Америка, намеквайки за това, че е бил критикуван като боец от онази историческа битка, в която 300 спартанци се изправят срещу стотици хиляди персийци в прохода Термопили.
Пабло Аймар – Клоуна
След като печели южноамериканското първенство за младежи до 20 години в Чили през 1997 г., помощникът на Скалони произнася реч, маскиран като клоун, и прякорът му се залепва първо сред пресата, а след това и сред феновете и съотборниците му. Понякога той признава, че в началото не му е харесвало да го наричат така, след като цяла нощ е празнувал титлата. Днес той е свикнал с това.
Валтер Самуел – Стената
В началото на 2000-та година, когато преминава в италианския Рома, той се превръща в един от най-добрите защитници в света и получава прозвището Стената. С течение на времето прякорът му се затвърждава, а с него и нивото му, така че през 2004 г. той е закупен от Реал Мадрид за повече от 25 милиона евро.
Роберто Аяла – Плъха
Случаят с бившия защитник е типичен, в който той е кръстен на предишен футболист със същата фамилия. В неговия случай този, който започна да го нарича Плъха, беше Фабио Радаели, когато го привлече в първия отбор на Ферокарил Оесте, и го направи в препратка към Рубен Уго Аяла, добре познат нападател в края на 60-те и началото на 70-те години.
Отборът - La Scaloneta
Да, отборът световен шампион също има свой прякор и това е ясна алюзия за игра на думи с фамилията на треньора, но... Кога се роди? Един от първите хора, които започнаха да наричат националния отбор на La Scaloneta, беше Родолфо "Гринго" Чинголани от TyC Sports, когато по време на медийните дебати установи, че много от съотборниците му не подкрепят цикъла на треньора. След това, след победата с 3:0 над Еквадор в Копа Америка, прякорът се превърна в тенденция в Туитър, а на Световното първенство беше запечатан завинаги в съзнанието на всички.