Ciao, Toto!

Тото не е само футболистът, който подари онези вълшебни нощи на италианците по време на световното първенство на Апенините през 1990-а. От политик до участник в риалити шоу, от телевизионен водещ до статист в игрални филми - той е една многостранна икона на италианската мечта.

Не бяхме по-щастливи, просто бяхме по-млади. Тото Скилачи винаги ще изпитва носталгия по онова вълшебно лято, по онова световно първенство, за което мечтаехме, което италианците организира и дори не спечелихме, но което безвъзвратно завладя сърцата на феновете на великата игра.
Бяхме видели как Берлинската стена се разрушава, Европа започваше да се променя, Първата република беше на път да рухне.

Без да знаем какво ни чака, бяхме сигурни, че то ще бъде по-добро и повече от онова, което е било преди, и всичко, от което се нуждаехме, беше един гол, за да предизвика бурни овации, да излязат хората в 90-ата минута с надути клаксони, увити в знамена, влюбени от пръв поглед в една не красива игра. Напомня ли ви за онова лудо американско лято през 1994-а, когато България беше на същата вълна?

Това е историята на сицилианското момче, което завладя Италия - от резерва до оглушителния звук на головете му.

Футболът е приказка, която всеки път си избира различен принц. И този път тя избра него. Тото Скилачи. Тото. Един ден той беше голямо име. На следващия ден целият свят знаеше кой е той.

Беше лятото на "Вълшебните нощи", Италия беше залята от празничната вълна на световното първенство по футбол. През тези седмици Тото приема облика на поетичен герой, елф, слязъл от Луната, за да покаже чудото. От него се възползва - както в стихотворението "Към луната" на Леопарди - споменът за една древна болка. Това е, което го прави наш брат. Отвлечен от футболните богове, Тото ще изживее едно неповторимо лято. И ние с него.

Поглеждайки назад, в тези часове, когато снимките и видеоклиповете с него обикалят мрежата, всичко се разказва от тялото му. Тялото на Тото е тяло на животно в бягство, преследвано от противоположен живот. Достойното му детство - задушено в бетона на квартал "Сан Джовани Апостоло" - е изваяло фигура с криви и неправилни контури. Тото израства бързо, превръща се в човек, който изпреварва времето си.

"Винаги имах топката в главата си и така успявах да избегна неприятностите" - признава Тото в онези години на онези, които го молят да разкаже за началото на живота си.

Той има нервно и неспокойно тяло, което в друг живот би се плъзнало под кола, за да провери шумозаглушителя, но в онова, което съдбата му е осигурила - в свещения периметър на футболното игрище - той намира причината да съществува.

Тонизираните, но не хипертрофирани мускули и започващото оплешивяване го правят обикновен. Той е тяло, което се слива с множеството. Един от нас. Да, преди да принадлежи на себе си, Скилачи е чудесно обобщение на малките ни недостатъци.

Тези шест гълъба

Целите на Тото са светкавици, които пресичат небето на Вълшебните нощи. Всяка топка, която се озовава в мрежата, е сладка епилепсия, която отшумява. Той се впусна в домашния мондиал през 1990-а след отличен сезон с фланелката на Ювентус - отбор, с който вкара в първенството 15 пъти.

Година преди това е бил в Месина, в Серия Б.

Неговият учител - професор Франко Сколио, който го тренира в Месина, казва, че "човек с неговия глад за голове не съществува на света".

61 гола за седемте години в Месина, 26 попадения за трите години в Ювентус, 11 за двете години в Интер, 58 гола за трите години в Джубило Ивата.

Кариера, започнала през 1982 г. и завършила през 1997 г. И след това, разбира се, 7-те с националния отбор, на практика всички концентрирани - всички с изключение на един - през лятото на Световното първенство.

Той е централен нападател, който процъфтява в засади.

Треньорът Адзелио Вичини нямаше как да не го повика. Някои си вирват носа. Той е натрапник. Има много малко хармония в неговите бягания, в ударите му, в лутането му из наказателното поле на противника. Той е улеснен от набито тяло с диви черти.

Когато спринтира, той има бързината на гущер, който излиза от пукнатина. Отнема му само миг, за да покори Италия. Голът срещу Австрия, като резерва, в дебютния мач на "адзурите". Той упорито се съпротивлява на всичко, на ударите на живота и на схватките на противниковите бранители.

Той вкарва голове, като се досеща за дупки в джунглата от крака. В този турнир той вкарва шест попадения, достатъчни, за да спечели титлата най-добър голмайстор на световното първенство.

Но параболата му е рязка, Тото - затрупан от клюки, както сам ще признае след края на връзката си със съпругата си Рита, губи светлината, която го съпътстваше. В годината след "Ноти Магиче" головете му - с Ювентус - драстично намаляват до пет.

Мечтаното партньорство с Роби Баджо в "бианконерите" не се получава. Сякаш невидима карфица е спукала балона, в който е плувал.

Последвалият трансфер в Интер бе скъпернически доволен. За да изтръгне последния договор, на 30-годишна възраст емигрира в Япония, където го смятат за божество. Наричат го "Тото сан", кланят му се, когато излиза на терена.

Но дори и той знае, че отвъд нощта е дошла зората, магията е изчезнала.

"Тото, ти олицетворяваш италианската мечта", ще изкрещи Симона Вентура на живо по телевизията няколко години по-късно, в началото на свързването от "Куева", на Изола дей Фамози.

Виждаме го да реже кокосови орехи и да обсъжда живота си с Кабир Беди - известен още като Сандокан: вторият му живот вече е започнал, който се вие между изявите му по телевизията - запомнящо се е, когато с голяма ирония разказва: "В моята визитна картичка оценките бяха все 1 и 2, приличаше на пързалка на футболния басейн" - неговите чувства, втория му брак с Барбара, децата му по света, политическата му авантюра (с "Форца Италия", оглавена от Берлускони) и футболното училище в неговия град Палермо - "Луи Рибола", което помага на деца от най-трудните квартали да се социализират, преследвайки топка и някои мечти.

Герой на народа

Той не е бил шампион, не е имал стигмата. Не е създавал произведения на изкуството като - от Марадона до Баджо - боговете от онова време. Никога не е бил включван в класациите на най-великите футболисти на всички времена.

Но националът Тото е успял в подвиг, който малцина постигат: оставил е дълбока следа от своя път, трескаво пишейки неизтриваеми страници от популярния роман, който е футболът.

Тото Скилачи беше просто човекът, в когото цяла Италия се отрази за едно незабравимо лято, за няколко светкавични и вечни дни.
Духът на времето на онази 1990 г. живее с него, благодарение на него. И ще продължи да го прави, като далечна искра, която знае как да предава емоции, устойчиви на времето.

В ритъма на едно поп чувство онова лято на Италия'90 все още е незавършено и неповторимо, необикновено, именно защото не завърши с победа, която да бъде осветена, а със сладък спомен, който да бъде запазен.

А образът на този сладък спомен е той, скъпият Тото Скилачи, който пое грижата за нашите мечти: за това ще му бъдем вечно благодарни.