Да си спомним един от последните истински интелектуалци - големия поет и преводач Георги Рупчев
Преди 22 години в този студен ден ни напусна извънземният поет, преводач, интелектуалец, ерудит Георги Рупчев. Това написа в социалните мрежи известната водеща Димана Дойчинова.
Помня го като вчера. С дъщеря му бяхме неразделни приятелки. Казвам бяхме, защото животите ни поеха по различни пътища, но хубавите спомени остават завинаги, Весенце.
Знаете ли, днес вече няма такива интелигенти. Хора без поза, надменност, преструвка и грим.
Днешната интелектуална среда, освен посредствена, е страшно пародийна. Хора с тонове претенции, нарцисисти, егомани и самовлюбени надути пуяци и пуйки, триумфиращи с политкоректни награди. Които кълват по мейнстрийма и от него гълтат и черпят великите си идеи. Но може би трябва да им се прости в името на налудното ни съвремие, което ни обърка ориентирите.
Рупчев беше наистина извънземен поет. И преводач. С еднаква лекота превеждаше Джон Ленън и Анна Ахматова. Живееше скромно и нямаше претенцията да бъде всепризнат, обожаван и обожествяван.
Стоеше в тъмната си малка стаичка, бе прикован в инвалидна количка, пушеше. В детското ми съзнание неволно го оприличавах на Дамян Дамнов, сигурно и заради очилата.
Весе, лельо Валя, прегръщам ви.
“А небето пилееше точни чугунени удари
върху нас, върху нашите евтини ереси
и стояхме объркани там, уморени от чудото,
неповярвали в него и в себе си”
Георги Рупчев
