Даниел, който закла 2-годишната си дъщеря, чака в психиатрия присъдата си

“Убих Биляна. С нож съм прерязал гърлото. Ножа го взех от кухнята, не помня кой нож съм взел, не помня и коя част съм разрязал.” Това казва пред съда в Габрово 44-годишният Даниел М., който закла двегодишната си родна дъщеря в дома им в Севлиево на 4 февруари 2021 г.

Нова психиатрична експертиза е поискал от Апелативния съд адвокатът на мъжа, за да се  установи вменяем ли е клиентът му.

В края на 2022-а габровските магистрати постановиха доживотна присъда при специален режим на изтърпяване.

Делото стигна на втора инстанция в старата столица. Преди дни бе отложено за втори път, след като на заседанието не се яви нито едно от вещите лица.

Според заключението им Даниел е годен да носи отговорност за ужасяващото престъпление. Съдиите във Велико Търново поискаха лично да изслушат експертите, преди да решат нужно ли е ново психиатрично изследване.

След като те не се появиха в залата и не са посочили никаква причина, магистратите им определиха по 100 лв. глоба.

В Севлиево недоумяват как затвореният, но безобиден пазач в зърнобаза в града, който никога не е проявявал агресия, се е превърнал в хладнокръвен убиец.

Заради работата си на смени той имал възможност да отделя повече грижи за двете си деца, родени през 2010-а и 2018 г. Дори гледал голямата си дъщеря, преди да тръгне на училище.

Според материалите по делото Даниел отключил психични проблеми след вестта, че майка му има рак. Той приел много трудно диагнозата. Не искал да говори със съпругата си на тая тема, не можел да спи и получавал силно главоболие.

На 17 януари сутринта рухнал на стол в кухнята с вцепенени крака, отпуснати ръце, не говорел, не реагирал на докосване, гледал в една точка и плачел. Жена му се обадила на 112 и в дома им дошъл екип на Бърза помощ. Констатирали, че е получил мозъчен ступор. Транспортирали го в психиатричната болница в Севлиево. Изписали го оттам с подобрение още на другия ден.

Сутринта на 4 февруари, след като жена му и по-голямото дете излезли за работа и училище, в жилището останали Даниел, който имал силно главоболие, и двегодишното момиченце.

Малката Биляна била болна и се разплакала. Подсъдимият го успокоил, после поставил ръка върху лицето й и опитал да я удуши.  Оставил детето полумъртво, взел от кухнята нож и се върнал. Момиченцето лежало, без да плаче, и дишало тежко. Хладнокръвно направил с острието еднократен дълбок разрез отпред на шията.

Смъртта е настъпила за около 5 минути, става ясно от заключенията на съдебния лекар. Щом вече не дишала, бащата просто я завил с юрганчето на леглото.

Взел кухненския нож, оставен на края на леглото, и забил острието в двете си бедра. После с бръснарско ножче нарязал ръцете, дланите и ходилото си. Отишъл в банята, пуснал топлата вода и седнал на пода под душа, за да засили кръвотечението.

Когато водата свършила, излязъл в коридора, но паднал. Все пак успял да стигне до спалнята, легнал, завил се и затворил очи. Окървавените тела на детето и на Даниел намерили съпругата и голямото дете.

Повиканите медици само констатирали смъртта на момиченцето. Бащата бил в кома. В спешното направили първична обработка на раните и промивка на стомаха.

С диагноза остра стресова реакция и след суициден опит е бил транспортиран в психиатричната болница.

Според медицинските документи е бил в състояние на субступор, неадекватен, неориентиран за време и място и с ретроградна амнезия за предходните часове.

“Бях сигурен, че Биляна не е жива, така си мислех. Тя беше кротка, не знам защо го направих. Не знам за какво съм си мислел. Съжалявам за нея, беше първата ми мисъл след това”, ще произнесе Даниел в обясненията си по време на процеса.

“Срязах си вените, защото я убих. Когато бях в психоболницата в Ловеч, исках да се обеся заради това, което направих”, казва още бащата.

“Установено е, че подсъдимият страда от личностно разстройство, емоционално нестабилна личност граничен тип, но състоянието не е психична болест в тесния смисъл на това понятие.

В момента на извършване на деянието той е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.”

Това е заключението на комплексната психиатрична експертиза, която вещите лица ще трябва да защитят пред втората инстанция.