ДБ настоява българските храни да имат място на родния пазар

Производството на плодове и зеленчуци, оранжерийното производство, животновъдството са сектори, които са ощетени, поради липса на достатъчни и адекватни пазари заради в пъти по-сериозните плащания и експортна субсидия в останалите европейски държави. Това прави българските продукти непредставени на местните пазари и неиздържащи на конкуренцията на много по-евтините, внос от другите държави. Това мнение изрази Албена Симеонова, ръководител на екипа на коалиционните преговори в сектор "Земеделие", организирани от партия "Продължаваме промяната".

Според Албена Симеонова "Зелената сделка" дава предимство на здравословните храни. Тя апелира да се направи така, че българските храни, мед, вина да намерят място на българския пазар. Много важен е и износът и затова трябват специализирани програми - особено в сектор "Пчеларство", където да се намери екосистемно субсидиране за опрашването.

Гергана Кабаиванова от "Демократичн България" /ДБ/ изтъкна ролята на фермерските пазари, довели до развитието на малките и средни производители. В тази сфера тя предложи обединяване на логистичните сектори при тези пазари, както и урегулиране на пазара на домашни храни, съобразено с европейското законодателство. Важно условие за развитието на фермерските пазари е въвеждането на европейските правила за достъп на пазара, които у нас не се прилагат, посочи Кабаиванова. Тя предложи в процеса да участват по-активно и местите власти, както и подобряване на връзките между малките и големи производители, за да споделят ресурси и възможности, като за целта се създадат регионални центрове.

"В България местните храни не се ценят. Затова е необходима по-масирана кампания, насочена към учебните заведения, за обучение на кадри, както и създаване на програма за развитие на Регионални центрове, които да подпомагат развитието на всички кадри и участващи в този процес с логистична и маркетингова подкрепа", посочи експертът.

Тома Белев изтъкна в изложението си, че горите в България се управляват под икономически и политически натиск, като незаконните и полузаконните сечи заемат до 2,5 млн. куб метра дървесина, което е една/трета от общия добив. Търговията влезе "в храма на гората". Имаме проблеми и с бракониерството. Десет процента от всичките ни гори са в земеделски територии, което означава, че те не могат да се управляват и да носят ползи, посочи Белев.

По думите му, лошата организация и управление на публичните гори, лошо прилаганото законодателство, довело до скандалните заменки, капсулованата горска администрация и други - водят до добива на мокри дърва за горене, съответно до замърсяване на въздуха, намаляване на питейните води, добави експертът. Според него, в тази посока е необходимо създаване на отделно ведомство за горите, което да е със статут на Държавна агенция, а не на Изпълнителна, както е сега, която да може да формира политики.

Освен това - да се приложи план за поетапно извеждане на търговията с дървесина от държавните гори и ясни правила за стопанисването на тази дървесина в обособени и контролирани складове. Не на последно място - въвеждане на задължителна система за повишаване на квалификация на служителите чрез опита на европейските държави. Тома Белев предложи промяна на Закона за горите, която да залегне още през 2022 г. Пълна прозрачност при управление на горите, национална горска инвентаризация за установяване на ресурса, сертификация на държавните гори, както и да се приключи срамната сага със сделките за замяна, предлагат още експертите на ДБ.

Не на последно място - да се спрат престъпленията с животните от дивата природа, чрез ясно разпределяне на отговорностите между отделните институции, а развъждането и търговията с животни да премине изцяло само в ръцете на лицензирани развъдници, които да подлежат на строг контрол и проследяване.

Тома Белев настоя още най-после да заработи и Консултативният съвет, като ключов орган на Националната програма за преодоляване на популацията на бездомните кучета и котки.