Децата ни са сред най-неуките в ЕС

Качеството на образованието в България продължава да е голям проблем въпреки текущите реформи, пише в доклад на Европейската комисия (ЕК). Средните резултати на учениците в България по четене, математика и природни науки не са се подобрили в сравнение с резултатите от 2015 г. и остават значително под средните за ЕС. Страната има един от най-големите дялове в ЕС на ученици със слаби резултати в трите области.

България освен това е сред държавите-членки, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху учебните резултати, а териториалната и социалната сегрегация е най-ясно изразена: средният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски райони училища е с 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е равносилно на 3 години училищно образование.

В България има тенденция учениците да се групират според това дали постиженията им са ниски или високи, както и в зависимост от социално-икономическия им статус, посочват от ЕК. България въведе редица мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с качеството и справедливостта на образованието, но все още предстои да се видят резултатите от тях.

Обхватът на държавната субсидия, предоставяна на детските градини и училищата, в които най-малко 20% от децата са от уязвими групи, беше разширен и вече включва и средните и професионалните училища. Приобщаването на ромите в образованието продължава обаче да бъде предизвикателство поради няколко фактора, сред които са училищната сегрегация и пречките, породени от крайната бедност, като 34% от ромите завършват само началния етап на основното образование, а 44% - прогимназиалния етап, пише в доклада на ЕК.

Въпреки че през годините бюджетът за образование бе увеличен, в него няма заложени конкретни цели, нито ориентираност към постигането на резултати, посочват от ЕК.

 Изготвят се планове за удвояване на заплатите на учителите до 2021 г. в сравнение с равнището им от 2017 г. (заплащането следва да достигне 120% от средната заплата в България). Но учителската професия продължава да бъде смятана за непрестижна и в някои големи градове все още има недостиг на учители.

Цифровите умения на младото население са слаби, посочват от ЕК. Само 53% от младите хора на възраст 16-19 години оценяват своето ниво на цифрови умения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83%.

По отношение на професионалното образование и обучение в някои случаи учебната програма е неактуална, поради което (заедно с недостига на квалифицирани учители с актуални знания и на необходимата материална база) уменията, придобити от зрелостниците, не отговарят на нуждите на предприятията.

Участието в обучение за възрастни продължава да е сред най-слабите в ЕС, посочват от ЕК. Въпреки необходимостта от значително повишаване на квалификацията и от преквалификация на населението с оглед на очакваните промени на пазара на труда, дължащи се на цифровизацията и адаптирането към изменението на климата, през 2018 г. участието в обучение за възрастни беше на ниско равнище от 2,5%, което е значително под средното за ЕС ниво от 11,1%.