Димитър Гърдев пред Lupa.bg: Европа се превърна в младши партньор на САЩ

 Димитър Гърдев е дипломат, председател на Комисията по външна политика в 46-ото Народно събрание. 

-Г-н Гърдев, политическата криза и у нас, и в Европа отдавна е налице. В България правим 7-ми поред избори за три години, във Франция повече от 50 дни не могат да съставят правителство, в Германия – локомотивът на Европа – икономиката е на дъното, във Великобритания има невиждани бунтове и обедняване. Въпросът е – как се стигна до този масов хаос?

-Причините не могат да бъдат сведени до една, две или дори пет. Това е следствие на няколко много важни и съществени момента. Знаете ли, всички стари политически партии търпят криза в световен мащаб. Вече ги няма начините, по които се изграждаха самите политически партии. Няма ги тези агитации, програми, събрания, митинги... Всичко това с промяната и в средствата на комуникациите, и с промените в ценностната система на хората – особено на младите хора – води до такива системни кризиси. Лидерите на тези партии вече изобщо не са тези стари партийни функционери, които са се развивали в конкретни партийни идеи и техните структури.

Споменахте Франция – ами Макрон е един човек, който е медиен образ, който беше създаден по този начин. И който изведнъж от нищото стана президент. Същото може да се каже за Доналд Тръмп, същото може да се каже за Зеленски.

Същото може да се каже и за много партии дори в нашия парламент – появили се мълниеносно в следствие на трансфериране на посланията им в социалните мрежи. Изобщо, новите избиратели и младите хора не желаят да се съсредоточават много и дълбоко в партийните програми. Те не четат дълги статии, те имат желание всичко да им бъде поднесено в подкаст или в тик-ток. Което естествено се отразява на политическия процес. Така че имаме кризи в различни направления – поведенческа, криза на поколенията, криза на самите политически образования.

-Споменахте някои ключови политически фигури. Прави впечатление, че има дефицит на лидери – и в Европа, и у нас.

-Да, абсолютно вярно. Защото лидерите вече се изграждат по съвършено друг начин. Това е една много сериозна тема, но ще се опитам накратко да ви дам няколко примера. Вижте как лидерите се появяват изведнъж, сякаш от нищото. Дори когато говорим за Макрон - ами той беше финансист, той беше банкер в банката на Ротшилд. А какво да кажем за Риши Сунак – абсолютно същата кариера, развивана от финансови фондове в банката на „Голдман Сакс“. И изведнъж стана политик, и то директно поставен – защото неговият опонент се отказа.

Защо да не кажем същото и за Владимир Путин, който 15 минути, преди Борис Елцин да го посочи за негов заместник в речта си, с която се оттегли, беше абсолютно непознат човек.

Нито политическа кариера, нито политическа партия, нито политически активист – абсолютно нищо не се знаеше за него. И оттук си задаваме въпроса как се формира политическият елит в момента, и на Запад, и на Изток. Преди се знаеше, че когато човек се занимава с тази професия, той се развива и целият му жизнен път минава в тези структури. Изведнъж сега от бизнеса стават политици. И хората си задават въпроса: Защо да се занимавам с политика? Защо всичко да ми е на светло? Защо хората да гледат личния ми живот, защо всяко едно мое действие да бъде подлагано на критика? Като ето – директно от финансова структура могат да ме направят даже и премиер. Това е отговорът на вашия въпрос – по какъв начин се появяват политиците и защо нямаме истински лидери и водачи. Защото начина, по който се озовават на върха, е чрез директно инсталиране. Оттам се получава този разнобой между качество и заемана позиция.

 -При това положение каква Европа ще имаме в близко бъдеще, след 5-10 години например? При тази смяна на поколенията и безразличието на младите?

-Те не се интересуват от нищо, защото посланията не стигат до тях, не кореспондират с тяхната възприемчива среда... Те живеят в една друга реалност, абсолютно виртуална – и като ценности, и като приоритети в живота. Те дори ядат друга храна! Няма вакуум, естествено, в политическия процес.

Но ние сме на един предел, в който политическата система ще търпи кардинални промени. И ще намери, разбира се, баланс, но ние сме в един такъв неустойчив момент на трансформация.

А каква Европа ще видим – тя, естествено, ще се трансформира, естествено има много сериозни критики към това, което представлява. Аз също имам критики – особено във външната политика, особено във войната в Украйна. Ще дам един много категоричен пример: Виждаме предложенията за решаване на войната в Украйна и от страна на Китай, и от Индия, и от Турция. В САЩ и двамата кандидат-президенти го имат като въпрос. Има руско предложение, има украинско предложение...

И никъде не виждаме какво е предложението на Европа, на Европейския съюз!

Невероятна критика към това образувание, което всъщност е най-мощното на европейския континент. Войната се води тук. И Европейският континент е най-пострадал икономически, политически и военно!

-Защо тогава мълчи Европа?! Какво чака?

-Защото се превърна в младши партньор на Съединените щати. Тук няма абсолютно никакво двусмислие. И понеже нямаме и предложение за решаване на конфликта в Украйна, дори не можем да кажем, че сме равнопоставени партньори. Не! Това е следствие на водената политика от едни политици, които бяха на ръководни позиции. Основните критики са към тях. Но положението няма как да остане по този начин. Европа се нуждае от кардинална трансформация! Европа трябва да поеме отговорност за това какво се случва на собствената й територия.

-А изборите в САЩ какво отражение ще дадат върху процесите в Европа? И у нас?

-Има едно много интересно изказване още от времето на Кисинджър – че вътрешнополитическите проблеми на Съединените щати всъщност са външнополитически за света. Това е краткият отговор. Естествено, че ще имат отражение, това е най-голямата държава. Това е тема за отделен разговор, но много кратко ще го кажа –

американското общество е разделено абсолютно безвъзвратно наполовина. Едно срещу друго. Там това противопоставяне е вече в трета предизборна кандидат-президентска кампания. И виждаме, че няма колебаещи се.

Затова посланията на двете партии са толкова резки и толкова безкомпромисни – защото те много добре разбират, че няма голяма маса от колебаещи се избиратели, които да наклонят везните. Всяка една от двете партии се стреми да консолидира собствените си избиратели. Което представлява категорична оценка на разлома в американското общество. Защо са важни? Защото всъщност конфронтираха две много мощни визии за света и за Америка – едната е консервативната, това са републиканците и Доналд Тръмп, а другата е либералната и това са Демократическата партия и нейният нов кандидат. Същите тези процеси ги има в Европа.

Ако трябва да направим разлика между социалдемократи, християндемократи, леви, левичари, анархисти, социалисти, комунисти..., трябва да видите, че в момента основният сблъсък е между либерали и консерватори. Същото е и в Европа. Това е новото противопоставяне. Затова казвам, че това разделение ще се прояви много ясно и в тези избори. Какъвто и да е резултатът. Ако примерно спечели Камала Харис – това ще е продължение на либералния път. Но ако спечели Доналд Тръмп, тук вече имаме развръзка, промяна на ситуацията, възможност за нов курс – консервативен републикански курс. Затова са толкова важни изборите.

-Между другото, редица наблюдатели вече предупреждават за опасност от гражданска война в САЩ. А Илон Мъск заяви, че Великобритания я чака такава. Да разбираме ли, че и този процес ще се пренесе на нашия континент?

-Понеже се занимавам от доста време с въпросите на международната сигурност и сферите на международните отношения в сигурността,

аз мога да ви кажа кога се случва гражданска война. Тогава, когато политическата структура на страната не успее да обере тези напрежения. Политическата структура, парламентите, демократичният процес – изобщо всяка една политическа система има една-единствена основна задача:  това е да обира напрежението от улицата!

За да не се стигне до пряко съприкосновение, сблъсъци и гражданска война. Това е основната функция на политическата система. Да има различни мнения, да се сблъскват на дебати, на митинги... Но тогава, когато се счупи машината - тоя главен амортисьор на политическата система, когато не може да изпълнява своята функция – тогава се стига до гражданска война. Затова спазването на демократическите принципи, на платформата, която дава възможност за свободно изразяване на идеи, дори и сблъсъци - политически регулирани – ето това трябва да се запази.

-Какво означава това – да очакваме, че политическата система ще се счупи и предстоят кардинални промени, за които споменахте?

-Кардиналните промени не означават счупване на политическата система. Нека да е ясно. Кардиналните промени и завои са следствие на политически избори, на употребата на демокрацията в обществото. Това не е забранено и промените не винаги са антидемократични, дори и в България. Преходът премина по политически начин, това го подчертавам. Тогава не се стигна до гражданска война, защото политическата система и партията, която управляваше, даде властта по политически начин.

Въпросът е, когато спрат да си говорят, когато парламентът спре, когато лидерите се застрелват един друг, когато се елиминират физически политически опоненти, когато се затварят в затворите и когато цялата политическа структура се разруши. Затова го давам като маркер, има го в политическата наука – кога едно общество преминава границите на гражданска война. Гражданската война е различна от бунтовете.

Бунтовете, ексцесиите, дори гражданската неподчиненост все още са управляем процес.

-Накрая не мога да не ви попитам по най-актуалната тема у нас – изборът на български еврокомисар. Четвъртък е крайният срок за номинации, след което трябва да се вземе решение. Каква обаче е реалната функция на еврокомисаря и ролята му за страната?

-Това е много важен въпрос, но ще бъда кратък. По времето на преговорите, които водехме с всички политически сили, когато ИТН получи мандата за съставяне на правителство, аз бях в преговорния екип. И от началото застъпих тезата, че служебното правителство няма необходимата легитимност да посочва на тъмно такава важна фигура като кандидата за еврокомисар на България. Тази теза сега беше припозната от президента и от самия Главчев, който постави този въпрос на открита дискусия, поне за няколко дни. Смятам, че това е много важно – дори не трябва да си задаваме въпроса защо е толкова важно. Защото,

за разлика от ЕП, за разлика от Европейския съвет, където всичко се мени съобразно кое правителство е начело и кой ще бъде представител на тази държава там..., Европейската комисия е за пет години. Точка. ЕК реално е постоянно управляващ орган на Европейския съюз. Точка.

Тя има законодателни инициативи, има регламенти, има решения, които задължително изработва. ЕК ще предлага бюджета - само след 2 години и половина е следващата многогодишна финансова рамка. Европейските комисари управляват директно и ежечасно ресори и политики.

Изключително важно е България да има реална кандидатура, за да може, след като я обяви, да се състезаваме за по-сериозни ресори от тези, които получавахме до момента. Защото конкретното разпределение на ресорите е истинска битка в ЕС. Там е истинската битка.

Затова всяка една от държавите, които осъзнават за какво става дума, гледат на този процес с абсолютна решимост и с предварително подготвени стъпки и ходове. Европейските комисари с две думи отговарят за две неща – политики, през които могат да се прокарват политики на Европейския съюз, и ресори – през които могат да се управляват сериозни финансови средства. Затова смятам, че България трябва да се съсредоточи върху няколко направления. Едното например е поста на комисаря по разширяването. Чиста политика, но много важна за България. Много важна в контекста на разширяването на ЕС към Западните Балкани. Другото направление е да кажем енергетика – чисто финансов ресор, чисто ресурсен. Но българската енергетика е изключително поразена от неадекватните зелени политики и Зелената сделка, прокарвана от същата тая комисия и наложена чрез прекия натиск на Урсула фон дер Лайен и комисар Тимерманс. Така че защо България да не се стреми към това? Защо да не се борим и за ресора за регионите и кохезионните политики? Защото България, заедно с Полша, са страните, които са най-големи получатели на средства по тези фондове и този финансов механизъм. В момента има опасност тези пари да бъдат прехвърлени към други политики. Към политиката на разширяването – например за Украйна. Или към политиката за отбрана. Ето затова е толкова важно да имаме сериозен кандидат, който да може да се бори за тези важни ресори.