Добромир Банев: Не можем да съществуваме без любов

Популярният поет Добромир Банев празнува на 30 януари 52-ия си рожден ден. "Пандемията се отразява сложно на всички ни. За никого не е лесно да се събужда с мисълта, че чувството за свобода за момента не съществува в чист вид. Аз съм социален човек, липсват ми контактите с приятелите, но пък заедно с това умея да се наслаждавам на самотата", споделя творецът.

"В творчески план, въпреки кризата, все пак имах възможността два пъти да представя най-новата си книга "Обичай ме бавно" в чужбина. През март посетих Виена, а през есента бях и в Берлин. Трогателно е да видиш всичките тези хора, които идват, за да те уважат, да те чуят на живо. Маските не могат да скрият очите им, а очите казват всичко. Това особено ясно личи сред българите в чужбина, които са жадни за родна култура. Надявам се книгата да бъде подобаващо представена и на българска територия, защото за мен срещите с читателите са от изключителна важност, те са част от вдъхновението", отбелязва с радост Добромир Банев.

Поетът продължава да пише, подготвя и нова книга. "Интересното е, че по същество стихотворенията остават лирични, но заедно с това звучат по-философски. Когато сме изправени пред някакви предизвикателства, каквото безспорно е пандемията, ние обръщаме поглед и навътре към себе си. Даваме си сметка за истински важните неща в живота, мислим повече за смисъла и за това, в какво точно се изразява той. Няма как това да не се отрази и върху нещата, които пиша", споделя майсторът на любовната лирика.

Неговото верую е, че човек не може да съществува без любов, тя е основната движеща сила на всичко. "Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, сам по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти", смята Добромир Банев.

Поетът получи хиляди честитки във фейсбук, а тази вечер поздрави многобройните си приятели и почитатели със стихотворение от книгата си "Обичай ме бавно".

Ах, колко мъка има по света.
Едни се раждат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.

Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът,
целуват, мразят, после съжаляват.

И в този непрестанен кръговрат
все не преставаме да бъдем лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.

Едни се любят, повечето не.
Неделята е истински коварна,
пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.

Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.