Дянков: България е в списъка на страните, в които се перат пари
Най-рано през 2026 г. можем да влезем в еврозоната, категоричен е бившият финансов министър
България ще може да влезе в еврозоната най-рано през 2026 година. Това прогнозира пред БНТ бившият финансов министър Симеон Дянков. Той е категоричен, че за да бъде постигната тази цел, е необходимо да има работещо редовно правителство, както и да се проведе много добра информационна кампания за обществото.
"Не сме готови - не покриваме инфлацията. Има няколко закона, които трябва да се приемат.
В момента България е в един доста неприятен списък за страни, в които се перат пари,
така че там трябва да се направят не само законови промени, а цялата инфраструктура и институциите, които трябва да се занимават с това, в момента не работят добре в България", коментира финансовият експерт.
Според него освен това важен фактор е и ниската обществена подкрепа за влизането на България в еврозоната -
около половината българи не са убедени, че това ще доведе до положителен ефект. По думите му липсата на информационна кампания е причина за това.
Дянков отбеляза, че ситуацията с инфлацията се подобрява, но не достатъчно бързо, за да влезем скоро в еврозоната. Той прогнозира, че чак в края на 2025 г. България ще успее да изпълни критериите, за да приеме еврото.
"Няма как да стане 2025 г., най-рано може да се случи през 2026 г., но за целта е нужно редовно правителство и информационна кампания. Тепърва ще излязат на дневен ред важният въпрос, който вълнува и граждани, и бизнес - като влезем, какво?", подчерта Симеон Дянков.
Освен трите критерии за приемането на еврото, измервани количествено - дълг, дефицит и инфлация, бившият финансов министър спомена и четвърти критерий, който по думите му нарочно не е разписан ясно. Това е страната последователно да се движи към средното ниво на живот в ЕС.
"И там винаги има спор - върви ли България към това като цени и заплати. И тази нестабилност винаги се отразява на това - дали вървим последователно", посочи Дянков.
Очакваната продължителност на живота на едно българско бебе, родено днес, е от 10 до 12 г. по-ниска от тази на бебе, родено в Словакия, обобщи финансистът,
анализирайки темата за качеството на живота в страната. В България нито БВП расте особено много, нито производителността на труда, допълни той. Според него това означава, че в някои сектори съществува балон при заплащането.