Една трета от българите са готови да дадат подкуп

Около 1/3 от гражданите са склонни да дадат подкуп, а около половината са готови да нарушават законите. Това сочат резултатите от научноизследователски проект „Икономиката в сянка", представено в понеделник от проф. Емилия Ченгелова и от учени от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Изследването е провеждано цели 3 години. Акетирани са над 1000 души на възраст над 15 години.

Изследователите били провокирани от класациите, според които България заема едно от първите места в Европа по относителен дял на „икономиката в сянка" от БВП – цели 30%. Екипът на проф. Ченгелова се е опитал да обясни на какво се дължи високата включеност и толерантност на българското общество към сенчестите практики и да установи типичните за българското общество нагласи и стереотипи към „икономиката в сянка".

Едва около 50% от анкетираните споделят склонност към съобразяване със социалните норми. Останалите клонят по-скоро към поведение, включващо елементи на девиантност - несъобразяване и/или директно неспазване на отделни закони, констатират учените. В общественото мнение съжителстват два типа стереотипи - порицаващи, които осъждат "икономиката в сянка" като социално неприемливо и недопустимо поведение и рационализиращи стереотипи, които намират оправдания за нарушаването на законодателството, твърдят учените.

65% от участвалите в изследването считат, че сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат повече пари, а само 36% от анкетираните считат явлението за „тежко морално престъпление".

Склонността към включване в сенчести практики у нас е сравнително висока, отчитат изследователите. 9,9% от анкетираните са изцяло склонни, а 24,9% до известна степен са склонни да дадат подкуп или да направят услуги на лица, от които зависи спечелване на сделка. 9,8% от населението е изцяло съгласно, а 27% е до известна степен съгласно да работи без договор. 18,8% от българите са изцяло съгласни, а 24% - до известна степен съгласни, да им се доплаща кеш „на ръка", а да бъдат осигурявани на по-ниска сума, сочат данните.

Проф. Емилия Ченгелова и екипа й са работили цели 3 години върху научното изследване