ЕК: Икономическият развод с Русия е с трудно предвидими последици

Изгледите за икономиката на ЕС преди избухването на войната в Украйна бяха за продължителна и стабилна експанзия. Нахлуването на Русия в Украйна създаде нови предизвикателства, точно когато ЕС се възстанови от икономическите последици от пандемията, отчита оценка, представена днес от Европейската комисия, предаде БТА. 

В оценката се отбелязва, че руското нахлуване в Украйна води до икономическо отделяне на ЕС от Русия, което пък повлича трудно предвидими последици.

Преразглеждане на перспективите в посока надолу

С упражняването на по-нататъшен натиск за повишаване на цените на суровините, като причинява нови прекъсвания на доставките и увеличава несигурността, войната изостря съществувалите по-рано пречки пред икономическия растеж.

Това става причина ЕК да преразгледа перспективите за ръста на икономиката на ЕС, като прогнозира спад, както и повишение инфлация нагоре.

Предвижда се БВП на ЕС да остане положителен, благодарение на повторното отваряне на икономиката и силните политически действия в подкрепа на растежа по време на пандемията. Завръщането на услугите, изискващи тесен контакт, силният и подобряващ се пазар на труда, по-ниското натрупване на спестявания и фискалните мерки за преодоляване на ръста на цените на енергията, трябва да подкрепят частното потребление, според комисията.

Реалният растеж на БВП в ЕС и в еврозоната се очаква да бъде 2,7 на сто през тази година и 2,3 на сто догодина, което представлява спад от съответно 4 на сто и 2,8 на сто (2,7% в еврозоната) в междинната прогноза за зимата за 2022 година.

Понижаването за 2022 г. трябва да се разглежда на фона на инерцията за растеж, набрана от икономиката през пролетта и лятото на миналата година. Това добавя около два процента към годишната скорост на растеж за тази година. Ръстът на производството през годината е намален от 2,1 на 0,8 на сто.

Водещият риск: енергията

Основният удар за световната икономика и икономиките на ЕС идва от цените на енергоносителите. Въпреки че те бяха нараснали значително преди войната, от ниските равнища по време на пандемията, несигурността за веригите на доставки повиши, като същевременно увеличи тяхната неустойчивост.

Това важи за храни и други основни стоки и услуги, като покупателната способност на домакинствата намалява, се посочва в оценката.

Предизвиканите от войната смущения във веригите за доставки, както и нарастващите разходи за суровини, допринасят за смущенията в световната търговия, причинени от драстичните противоепидемични мерки, все още прилагани в части от Китай.

Инфлацията се ускорява от началото на 2021 г. и от 4,6 на сто на годишна основа през последното тримесечие на 2021 г., тя нарасна до 6,1 на сто през първото тримесечие на 2022 г. Основната инфлация в еврозоната нарасна до 7,5 на сто през април - най-високият дял в историята на валутния съюз.

Каква инфлация да очакваме

Инфлацията в еврозоната се очаква да бъде на 6,1 на сто през 2022 г., преди да спадне до 2,7 на сто догодина. За 2022 г. това представлява значително повишение, в сравнение с междинната прогноза за зимата на 2022 година (3,5 на сто).

Очаква се инфлацията да достигне 6,9 процента през второто тримесечие на тази година и след това постепенно да намалява.

За ЕС се очаква инфлацията да нарасне от 2,9 на сто през 2021 г. на 6,8 на сто през 2022 г. и да спадне до 3,2 на сто догодина. Средната основна инфлация се предвижда да бъде над три процента през тази и следващата година в ЕС и в еврозоната.

Как ще се развива пазарът на труда

Пазарът на труда навлиза силно в новата криза. През 2021 г. в икономиката на ЕС бяха създадени над 5,2 милиона работни места, което привлече близо 3,5 милиона хора допълнително на пазара на труда. Броят на безработните намалява с близо 1,8 милиона души. Равнището на безработица в края на 2021 г. спадна под предишните рекордно ниски равнища.

Очаква се условията на пазара на труда да се подобрят допълнително. Предвижда се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2 на сто тази година,

въпреки че тази годишна скорост на растеж е насърчавана от силната инерция през втората половина на миналата година. Очаква се хората, които бягат от войната в Украйна към ЕС, да навлязат на пазара на труда постепенно, като последиците ще се усетят едва от следващата година, според ЕК. Прогнозите са за по-нататъшно намаляване на безработицата до 6,7 на сто тази година и 6,5 на сто догодина в ЕС, и до 7,3 на сто и седем процента съответно през тази и следващата година в еврозоната.

Какви са фискалните прогнози и сценарии

Въпреки разходите за мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и за подкрепа на хората, бягащи от Украйна, общият държавен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през тази и следващата година, тъй като временните мерки за подкрепа на икономиката, пострадала от пандемията, биват отменяне.

От 4,7 на сто от БВП през 2021 г. се очаква дефицитът в ЕС да падне до 3,6 на сто от БВП през тази година и 2,5 на сто догодина (3,7% и 2,5% в еврозоната).

След намаляването през 2021 г. до около 90% (97% в еврозоната) от историческия връх от почти 92% от БВП през 2020 г. (почти 100% в еврозоната), съвкупното съотношение дълг към БВП на ЕС е прогнозата да спадне до около 87% през 2022 г. и 85% през 2023 г. (съответно 95% и 93% в еврозоната), като остане над равнището преди пандемията, пише в доклада.

Заплахите за прогнозата за икономическата дейност и инфлацията са силно зависими от развитието на войната и особено от нейното въздействие върху енергийните пазари.

Заради голямата несигурност, основната прогноза е придружена от сценарен анализ, който насърчава въздействието на по-високите цени на енергийните суровини, както и на рязкото намаляване на доставките на газ от Русия. При такъв по-тежък сценарий скоростта на растеж на БВП би била около 2,5 и 1 процент под прогнозното изходно равнище съответно през тази и следващата година,

докато инфлацията ще се увеличи с 3 на сто през тази година и с над един процент догодина.

Освен подобни възможни смущения в енергийните доставки, нарастването на проблемите във веригите за доставки и по-нататъшното повишаване на цените на неенергийните стоки, особено на храните, могат да доведат до допълнителен натиск за намаляване на растежа и за повишаване на цените. Силният инфлационен натиск е придружен от повишена опасност за условията на финансиране, отбелязва комисията. Отчита се и че заплахата от ковид не е изчезнала.