ЕК: Мониторингът върху България остава

Сегашният състав на Европейска комисия (ЕК) няма да премахне мониторинга върху България заради липсата на устойчиви резултати и недоверието на българите към съдебната им система.

Това стана ясно в петък от думите на европейския комисар за правосъдието Вера Йоурова. Изказването бе направено на представянето на резултатите от седмото информационно табло за бързината и качеството на правораздаването на страните от ЕС, пише „Медиапул”.

“Моето лично мнение е, че това (премахването на мониторинга, б. ред.) не може да се постигне от тази комисия. Нямаме много време пред нас, a и тенденцията не е толкова удовлетворяваща, че ние да може ясно да кажем, че можем да спрем този механизъм“, каза Йоурова, цитирана от EURACTIV.

Тя допълни, че в България усещането за независимостта на съдебната власт е сред трите най-ниски в Европа, според проучването на “Евробарометър“.

“Сред хората има голям дефицит на вяра към съдебната система”, обясни Йоурова. Тя допълни, че България все още има да покрива конкретни цели по Механизма за сътрудничество и проверка, особено за устойчивостта и необративността на реформите.

Целта наблюдението върху България и Румъния да бъде премахнато до 2019 година бе определена лично от Жан-Клод Юнкер, когато пое председателския пост в Европейската комисия. Председателят Юнкер бе изразил преди време надежда, че целта му е постижима заради “неговия приятел Бойко“.

“Аз винаги съм казвал, дори и в предизборната кампания, и държа на обещанията си, че по време на мандата на комисията България ще излезе от механизма. Имаше доклади, те казват каквото казват, но аз съм убеден че премиерът, моят приятел Бойко, ще направи всичко, за да отговори на очакванията. Убеден съм, че ще го направи, така че ще бъде направено“, каза Юнкер през 2016 година.

Сега новият български правосъден министър Данаил Кирилов си поставя за основна цел точно премахването на мониторинга, но явно е обречен на неуспех в тази мисия.

По-рано в петък Вера Йоурова каза, че независимостта на съдебната система е под заплаха в страни - членки на ЕС от Източна Европа като България, Унгария, Полша и Румъния. Тя предупреди, че тази тенденция може да навреди на доверието между държавите от съюза.

"Предизвикателствата пред върховенството на закона се увеличават в някои страни във време, когато необходимите реформи на съдебната система са омърсявани с изключително политизирани дебати", коментира еврокомисарят по правосъдието пред АП, цитирана от БТА.

Йоурова отбеляза, че гражданите и компаниите в тези държави, най-вече в Източна Европа, са обезпокоени, че политическият натиск и вмешателство се засилват. “Това не само възпрепятства провеждането на справедливи съдебни процеси, но и има риск да навреди на бизнеса“, подчерта тя.

Еврокомисарят каза, че "ако съдебната система е разбита в една страна, последиците ще бъдат усетени в целия ЕС, защото ние разчитаме на взаимното доверие".

Вера Йоурова е автор на идеята за спиране на еврофондовете за държави, които имат сериозни проблеми с налагането на върховенството на закона. Първоначално Европейската комисия имаше проблеми с Полша и Унгария, но после проблемите с правосъдието в източната част на ЕС се разшириха с Румъния.

България също не е извън радара на Брюксел, въпреки последния положителен доклад на ЕК, за което е доказателство последното изказване на Вера Йоурова.

В края на 2017 година срещу Полша започна процедура за задействане на член 7 от Договора за ЕС, което имаше за цел да лиши от глас на най-голямата източноевропейска страна при взимането на решения в европейските институции. Повод за процедурата дадоха управляващите в Полша, които започнаха масово да сменят неудобни съдии.

Унгария обяви, че ще блокира задействането на чл. 7 срещу Полша. Месеци по-късно Европейският парламент предложи налагане на същата санкция и срещу Унгария за неспазване на основни ценности на ЕС - върховенството на закона, свободата на словото, правата на малцинствата и мигрантите. Това предизвика реципрочна реакция от Полша, която обяви, че ще наложи вето.

България също се намеси в разговора и българското правителство взе решение да гласува "против" санкциите за Будапеща, ако темата стигне до Съвета на ЕС.