Експерт пред Lupa.bg: Трудоспособните българи намаляват почти наполовина до 2050 г.
"Храните са скочили със 7% според НСИ. Имам очавания за 10% инфлация в края на тази година. Бюджетният дефицит и дълг също ще растат. Зимата ще е тежка", тази притеснителна прогнози направи икономистът Румен Гълъбинов пред Lupa.bg.
"Всички стоки и услуги, които домакинствата потребяват в течение на годината, формират „кошница“. Всеки продукт в кошницата има определена цена, която може да се променя с времето. Годишният темп на инфлация представлява цената на цялата кошница в даден месец в сравнение с цената ѝ през същия месец на предходната година. Невинаги продуктите, чиято цена се променя най-много, влияят най-силно върху индекса. Темпът на инфлация зависи от дела на всеки продукт в потребителските разходи на средното домакинство, т.е. от „теглото“ на продукта. Всяко домакинство има различни покупателни навици. Някои притежават автомобил и ядат месо, други пътуват само с обществен транспорт или са вегетарианци. Средните покупателни навици на всички домакинства взети заедно определят какво тегло получават различните продукти и услуги в измерването на инфлацията", обясни Гълъбинов.
"Доходите ще растат бавно и едва ли толкова, колкото ще расте инфлацията. Ще са необходими нови двигатели на растежа и последователна ангажираност за реформи. България трябва да реализира комплексни реформи, за да постигне по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив растеж. По-бързият растеж ще изисква по-висока производителност, която е ключов фактор за дългосрочния растеж във всяка държава", категоричен е експертът.
По думите му в България равнището на бедността остава най-високо в ЕС. Няма напредък в увеличаването на доходите на най-бедните 40% от населението.
"В рамките на последните 30г. България се превърна в третата по възраст държава в Европа. Прогнозите са, че застаряващото население и ниската раждаемост ще доведат до рязък спад на населението в трудоспособна възраст. Според прогнозите на ООН трудоспособното население в страната ни ще намалее с 40% между 2010 и 2050 г. Демографските промени вече оказват отрицателно въздействие върху растежа, като положението ще се влоши допълнително и заради ковид пандемията. В рамките на най-бедните 40% от населението съществуват големи и устойчиви групи хора, които страдат от дългосрочно и дори предаващо се между поколенията социално- икономическо изключване", каза още той.
Според него достъпът до здравеопазване е ограничен за най-бедните 40% от населението поради големите преки лични плащания за здравни услуги. Те са непосилно скъпи за по-бедните хора, които трябва да разчитат на роднини да се погрижат за тях.
"Делът на живеещото в бедност население остава твърде висок, а липсата на възможности за работа кара младите да емигрират. Това изостря проблемите, причинени от застаряването и намаляването на населението. Намаляването на населението в трудоспособна възраст в България върви заедно със застаряването на населението. Влошаващата се демографска ситуация е основното предизвикателство пред икономиката на страната ни", добави Гълъбинов.
