Експерти искат създаване на Национална банка за сперматозоиди и яйцеклетки

„Няма държавна политика за профилактични дейности в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве сред жените и мъжете с цел ранна диагностика, лечение на заболявания и превенция на безплодието. Недостатъчни са и мерките за стимулиране на раждаемостта сред младите във възрастовата група 20-30 години. Около 2 500 000 са мъжете в репродуктивна възраст – 18 – 40 години, а те изобщо не подлежат на профилактика. Това заяви д-р Александър Кобаков, началник на Диагностично-консултативния блок по АГ в МБАЛ „Света София“ при откриването на третия панел на дискусията „Демографската картина – цената на неравенствата“, организирана от Делегацията на българските социалисти в ЕП.

По думите му много от изследванията за проследяване на бременността са скъпи и недостъпни за голяма част от жените, да не говорим, че в страната липсват специалисти, към които да се обърнат. А деца се раждат не само в София, Пловдив, Варна, Плевен и Бургас. При 57 000 раждания за 2022 г., 11 000 са при жени над 35-годишна възраст, тоест в рисковата група. При нормално проследяване много от проблемите могат да бъдат отстранени и така да се погрижим за физическото и ментално здраве на плода", добави д-р Александър Кобаков.

Той се позова на поръчаното от евродепутата Сергей Станишев социологическо изследване на ТРЕНД, посочвайки, че само 12 % от българите са посещавали профилактичен преглед, свързан с тяхното репродуктивно здраве (гинеколог/уролог). Липсата на широкообхватни профилактични програми, финансирани от държавата, задълбочават икономическите и регионалните неравенства – достъпът до специалисти и изследвания става все по-труден в по-малките населени места в страната.

На форума д-р Кобаков предложи три вида национални програми – за жените и мъжете във фертилна възраст – 18-40, както и всеобхватно проследяване на бременните жени – пренатална грижа с разширяване на лабораторните изследвания, неинвазивна диагностика и др.

Съавтори на идеята са и други две участнички в панела д-р Мефтуне Шефкетова и Радина Велчева, както и модераторът – д-р Таня Андреева. Те прогнозираха, че програмите за профилактика ще струват на държавата под половин млрд. лв., при разходна част на бюджета за 2024 г. в рамките на близо 80 млрд. лв.

„Опитваме се да търсим решения на репродуктивни проблеми, което е трудно и скъпо, вместо да заложим на профилактиката при младите хора. Всяка една от 6 двойки в репродуктивна възраст у нас има затруднения със зачеването, а едва половината от тях търсят медицинска помощ от репродуктивен специалист", заяви д-р Мефтуне Шефкетова, ръководител на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник, ДКЦ Токуда и

предложи създаването на Национална крио банка за сперматозоиди и яйцеклетки по модела на много други в чужбина.

Стерилитетът се разпределя поравно между мъжете и жените, а причините за него са: напредналата възраст, вредните навици – България е втора в Европа по тютюнопушене, употребата на алкохол и наркотици, наднорменото тегло, половопреносимите заболявания, ендометриозата, липсата на профилактика.

"Необходимо е сексуално и здравно обучение в училищата, както и информационни кампании сред младите хора. Замразяването на яйцеклетки е скъпо и много от младите жени не са информирани за него, а това може да е тяхното решение за бебе. Ако държавата поеме този разход, тогава много повече българки ще имат шанса да станат майки дори и на по-късна възраст, когато срещнат партньор или вземат осъзнато решение за това. Нужни са и кампании за донорството, защото при инвитро процедурите често се стига до донорски яйцеклетки и сперматозоиди", каза д-р Мефтуне Шефкетова.

„Напълно е възможно създаването на такава банка. Ще дам успешен пример – Фондът „Инвитро“ беше създаден по наше настояване заради мечтата на много българските жени за дете. Той започна работа през 2009 г., с малко средства. Сега вече получава 20 млн. лв. годишно, а над 4 000 двойки/жени получават финансиране от него. За времето на съществуването му се родиха над 16 000 деца“, сподели Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“.

Тя коментира, че в България над 145 000 души имат проблем със зачеването, а на въпрос в проучване „Знаете ли какво да направите, ако имате репродуктивен проблем?“, 500 000 отговорят отрицателно.

Идеите за национални профилактични програми подкрепиха и другите участници в панела – проф. д-р Милена Георгиева и Христо Монов.

„България е на първо място по смъртност в Европа, а основна причина са болестите на органите на кръвообръщението. В класацията за смъртност при ковид от 217 страни сме на второ място с 5 480 починали“, посочи проф. д-р Милена Георгиева от Института по молекулярна биология на БАН и даде рецепта за спешна промяна: увеличаване на бюджета за профилактика и ранна диагностика, както и за научни изследвания.

„С напредването на глобализацията сме свидетели на злоупотребата с алкохол, по-нездравословно хранене, вредни навици, заседнал начин на живот и много време пред дигиталните екрани, като това засяга и децата. Профилактиката може да допринесе много за нашето физическо и ментално здраве", каза проф. д-р Милена Георгиева.

„Съгласен съм, че дигиталните устройства са голям вредител за децата. Както и огромният стрес, на който са подложени – препускане по материала в училище, външни оценявания, писане на домашни през целия уикенд. На този фон у нас има около 1 450 психолози в учебните заведения в цялата страна, като 900 не са такива по образование. Там където ги има в училищата, един колега покрива над 700 деца.

В условията на днешния ден е наложително във всяка детска градина да има психолог, за да има ранна профилактика за менталното здраве на децата", коментира Христо Монов от Дружеството на психолозите в България.

За съжаление, такова е положението не само при психолозите. По данни на Национална мрежа за децата у нас работят само 23-ма детски психиатри и 34  детски невролози. В цяла Северозападна България няма нито един логопед, а при нарастващата трудност на учебното съдържание огромен брой деца са диагностицирани с дислексии – трудности с четенето и пресмятането. Това сигурно е свързано и с факта, че сме единствената държава в света, в която първолаците учат всички математически действия до 100“, добави Христо Монов.

Той посочи и интересни данни за Единния европейски телефонен номер за деца в риск  - 116 111, който работи от 14 години в България. „За една година имаме над 22 000 обаждания, някои класифицирани и като несериозни. Но за психолозите са сериозни, защото са обаждания от деца, които няма с кого да споделят каквото и да било. Те са лишени от внимание от средата си и търсят себеизразяване, самотни са и очакват подкрепа.

От началото на годината 60 обаждания са със суицидни заявки и намерения, стотици са за насилие у дома, в училище или на улицата. Средата, в която растат децата е много сложна и превенцията на психологичните проблеми трябва да е приоритет на държавата, както и обучението на съответните специалисти.“

„Привличаме студенти по педагогика и медицински науки в детските градини през лятото с менторството на учителите и университетските преподаватели. Те получават 90% от предвиденото възнаграждение, изцяло финансирано от общинския бюджет“, сподели иновацията на община Бургас в тази посока заместник-кметът Йорданка Ананиева.

Община Бургас е пионер и в редица проекти, свързани с образованието. От 5 години там съществува Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации, а през настоящата учебна година има и две паралелки по изкуствен интелект и роботика. Във всички детски градини и в първи клас децата учат английски безплатно, тъй като заниманията са субсидирани от общинския бюджет, а в горните класове са част от учебната програма.

„Прочети ми приказка” е проект, който дава възможност на много ученици през лятото да четат приказки на открито на децата от детските градини. Над 460 ученици, включили се в инициативата, са получили ваучери за книги за участието си. Община Бургас е известна и с програмата си за промяна в образованието по финландски модел, започнала преди 5 години.

„Първо променихме средата, след това съвместно с двата университета в града разработихме учебно съдържание. Направихме възможно всяка стая да бъде размествана, така че децата да работят на групи, в екип. Ежедневно те се справят с провокативни задачи и вземане на решения. В трети и четвърти клас всички ученици имат часове по роботика и мога да кажа, че и децата от ромски произход се справят отлично. Това беше целта – 50-те общински училища и децата в тях да ползват еднакви ресурси и да имат модерни условия“, посочи заместник-кметът на Бургас и сподели колко много млади хора посещават денонощната нова библиотека в града, която е и естествена сцена за редица литературни четения и събития.

„Строим изцяло нов училищен корпус със закрит басейн, предвиждаме терени за нови детски градини, имаме над 500 издадени разрешителни за строеж. Това ни дава надежда, че градът се разраства и ще можем да задържим младите си хора. Работим усилено по много социални услуги и разработваме нови“, коментира и Стефан Кръстев, заместник-кмет на община Перник.