Еленския препис на „История славянобългарска“ е в Националната библиотека

Еленския препис на „История славянобългарска“, 1784 г., писан от Дойно Граматик в Елена, ще бъде представен днес във виртуалната галерия на Национална библиотека.

Преписът съдържа 183 ръкописни и 53 печатни листа (200 х 150 мм), съобщиха от НБКМ.

Както БТА вече писа, всеки делничен ден до 15 април Националната библиотека ще представя по един от преписите на „История славянобългарска“.

Освен пълния текст на „История славянобългарска“, ръкописът на Еленския препис включва и няколко добавки – разказва за Ной, за подвизите на Александър Македонски, за разселването на славяните и за цар Самуил.

Включени са и две песни от книгата „Razgovor ugodni naroda slovinskoga“( в превод на бълг. ез.  „Разговор, угоден за славянския народ“ или „Приятен разговор за славянския народ“) на хърватския поет и философ Андрия Качич-Миошич.

Неговата книга представлява историческо повествование за южните славяни от античността до съвремието на автора, в което той отделя особено внимание на борбата с османските завоеватели. В „Разговора“ има и мотиви от българската история в стихотворна форма.

Песента „За Орун и Ницефор“ възпява победата на българския хан Крум над император Никифор, а „Песен за император Василий“, която е посветена на любовта между сръбския княз Иван-Владимир и дъщерята на българския цар Самуил – Косара, внушава идеи за общочовешкия стремеж на хората да живеят в мир и разбирателство, разказват от НБКМ.

Вероятно скоро след изписването му, Еленският препис е подвързан заедно с екземпляр от „Стематография“ на Христофор Жефарович, отпечатана във Виена през 1741 г. Книгата съдържа хералдически изображения на южнославянските народи, литографски портрети на балкански владетели и духовници, на почитани южнославянски светци.

Под всеки герб е изписано четиристишие – възхвала, съдържащо и текст за историческата съдба на държавата или областта, на която принадлежи гербът.Така тези две историографски съчинения се допълват взаимно в подкрепа на интереса на четящия българин към историческото минало.

Ето кратък откъс от документа:

„Бележка на книжовника Дойно граматик от 1784 г.:

За слава на светата, единосъставна , животворяща и неразделима Троица – на Отца, Сина и Светия дух – изписах тази историйца аз, многогрешният Дойно Граматик от село Елена в годината от Сътворението на света 7292, а от Рождеството на словото божие – 1784, на десетия ден от месец март. [Тя е] събрана и създадена с труда и иждивението на хилендарския йеромонах Паисий  от Самоковска епархия, в полза на българския род в годината 1762 в манастира Хилендар по повеление божие – нему слава во веки, амин.“