Елизабет II с тайно послание към принц Филип
Приживе кралицата е наредила какви точно да бъдат цветята във венеца, който ще бъде положен над ковчега й, а те били посветени на покойния й съпруг
Любовта на кралица Елизабет II към шотландския дворец Балморал в Абърдийншир беше добре известна. Тя прекара повечето лета в любимото си имение от 50 000 акра, което е сгушено в Шотландските планини. Именно там британският монарх почина, а това наложи задействането на операция „Еднорог“.
Днес кралицата за последен път напусна Балморал когато катафалка с ковчега й потегли на шестчасово пътуване до Единбург, където ще бъде положена в катедралата „Сейнт Джайлс“.
Наред с траура хората обърнаха голямо внимание на венеца, поставен върху ковчега й. Интересен детайл е, че цветята са поставени там от персонала на нейния любим дом и са набрани директно от градините в Балморал. „Най-щастливото място“* – така кралицата наричаше имението в Балморал.
Венецът на ковчега е съставен от цветя от имението Балморал, включително т. нар „сладко грахче“ - едно от любимите цветя на кралицата. Във венеца има и далии, флокс, бял пирен и борова ела. В избора на цветя няма нищо случайно. Те са избрани приживе от Елизабет II, а в тях има „емоционално посвещение“ към покойния й съпруг принц Филип.
Така например далиите символизират трайната връзка и обвързването за цял живот между двама души, докато сладкото грахче се свързва с идеите за вечното сбогуване. Във Великобритания и двете цветя са символ на месец април, а именно април е рожденият месец на кралицата, отбелязва The Mirror.
Друг интересен детайл е, че на погребението на принц Филип кралицата лично избра цветята, които украсиха ковчега на покойния й съпруг. Погребалният венец включваше бели лилии, малки бели рози, бяла фрезия, бяло восъчно цвете, бял сладък грах и жасмин.
„Мисля, че баба е най-щастлива там“, отбеляза преди години принцеса Юджини в документалния филм „Нашата кралица на деветдесет“ и допълни: „Мисля, че тя наистина, наистина обича планините. Разходките, пикниците и кучетата – много кучета, винаги има кучета – и хора, които влизат и излизат през цялото време“.
Шотландското имение се смяташе за убежище както за кралицата, за покойния принц Филип, така и за други членове на кралското семейство, които се събираха там всяко лято и се наслаждаваха на барбекюта и дейности като лов и езда.
