Емил Кошлуков призова да възродим Кубрат и Аспарух

Трябва да повторим раждането на Кубрат и на нашата история, споменът не е идентичен с историята. Това каза генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков при представянето на апела за тържественото отбелязване през 2032 г. на 1400 години от създаването на българската държава. Събитието се състоя днес в Националния пресклуб на БТА в София.

За мен винаги е било интересно да разгранича историческата памет от културата на спомена, каза Кошлуков, представяйки мотивите си за инициативата като политолог и начинаещ египтолог. 

Той даде пример с образа на Крали Марко, който в българската културна памет освобождава три синджира роби, но в действителност не е било така. „Особено днес, когато виждаме процеси на запад от нас, които признавам, че гледам с хипнотична обсебеност, малко мрачна и нездрава, но знам колко е тревожен този въпрос, виждаме как една общност изгражда чисто нова културна памет, за да обоснове своята нация. Понякога наричаме това пренаписване на историята, мисля, че използваме тези термини, когато коментираме случващото се в Северна Македония.

Според мен няма как да пренапишем бележника на Гоце Делчев, нито картата на Екзархията, нито макар, че в Солун ги свалиха, но в Атина и на други места продължават да стоят  табели с надпис Василий Втори Българоубиец. Едва ли македонците могат да кажат на гърците „Махнете го, напишете македоноубиец, защото Самиул е вече наш цар“. Ще се опитам да кажа, че няма никакво значение дали те смятат Самуил за български или македонски, както като египтолог ще се опитам да кажа, че няма никакво значение Моисей дали е историческа личност или не“, каза Емил Кошлуков.

Той даде пример с еврейската история и каза, че за него като египтолог той е много интересен. „Вие знаете, че в Изход, мисля, че и във Второзаконие, на няколко пъти има сюжет, в който синът казва на бащата – каква е тази служба, за какво правите това, перифразирам, и бащата казва – правим го, за да помним, когато бяхме роби на фараона, как Господ с твърда ръка ни изведе от Египет. На Шабат евреите имат една молитвена песен, които четат и пеят и която буквално звучи така: помни и съхрани, това е едничката повеля. Няма друга. И въз основа на този Изход, на извеждането от Египет, аз мисля, че може да видим създаването пък на тяхната нация и народност. Тогава са скрижалите, тогава е кивотът, тогава е обетованата земя, за която до днес се сражават и се бият“, разказа генералният директор на БНТ.

„Сигурно ви е известно, че в Египет поне досега няма нито един артефакт, нито едно доказателство за това събитие. А египтяните са писмовен народ. Египет е една огромна каменна библиотека, ако се замислите. Всичко, което са виждали, са го писали и рисували. Няма нещо да пропуснат. За първи път научаваме името Израил в една стела на Мернептах, тринадесетият син на Рамзес Втори. Той се бие с няколко народа, един и от които е Израил. Независимо от това, това е основата на държавността, на народността.

Макс Вебер казва, че всичките етнически противопоставения са въз основа на понятието за богоизбрания народ. Ние сме българи, защото не сме сърби, не сме турци, не сме гърци. За да бъдем богоизбрани, за да знаем, че сме отделни, ние трябва да имаме култура на спомена. Тази конективна, свързваща структура, която освен културата на пространство, живее взаимно, има общ опит, общи надежди, принципи, ценности като българи, има общи спомени. И както казах, забележете, споменът не е идентичен с историята. Много по-важно е как помним нещо“, посочи Кошлуков.

По думите му всяка общност в културната си памет отговаря на един много важен въпрос - не само какво помним и какви са историчките личности, а какво не бива да забравяме.  „Това е определящото. Какво сме решили като нация, че не трябва да забравим? Ние сме решили, че Левски не трябва да забравяме, предполагам Аспарух, законите на Крум. Но за да кажем, че цар Борис Михаил Покръстител е българин като Гоце Делчев, като нас, като Паисий Хилендарски - надявам се напоследък да не е станал македонец и той, за да може да твърдим, че ние сме, ние трябва да имаме тази култура на спомена. За да станем от индивид ние, нещо трябва да ни свързва във времето, не само в пространството, не само с мартеничките. Културата на този спомен, разбира се, много често е повторяема“, каза Кошлуков.

Той подчерта, че националната общност се формира както чрез споделени ценности, така и чрез повторяеми традиции. „Ние винаги ще готвим за Коледа това, което бабите ни са готвили. Това се превръща в културна памет, когато съхраним смисъла.“

Тази инициатива е смислена само, ако влезе в културната памет на България. Всичко, което учените и специалистите ще извадят като доказателства, е важно, но накрая се връщаме на въпроса какво не бива да забравяме, добави генералният директор на БНТ. Той каза, че принципът на културната памет - ние помним само това, което е значимо, за съжаление, важи и в обратния ред. Само това, което помним, е значимо. Ако ние не помним Кубрат, ако ние не помним Аспарух, те нямат никакво значение.

„Тук ще си позволя да шокирам малко историците, но според мен миналото възниква само в съпоставяне с настоящото, по никакъв друг начин. Когато казваме, че Левски живее сред нас, ние нямаме идеята, че той е възкръснал. Ние го съживяваме всеки ден, всеки февруари, всяка година. Така трябва да съживим Кубрат, Аспарух. Аз вярвам, че това днес може да стане в писмената култура, която имаме, която повече залага не на повторението, на възпроизвеждането, на реконструирането. Ние пресъздаваме историята всеки път в нашия спомен. Което е и хубаво, и лошо“, допълни Кошлуков.

Той каза, че ще се опита заедно с екипа на БНТ „да направим всичко възможно тази 14-вековна България, която, пак ако ми позволите да се изразя парадоксално, да възникне днес. Ако проследихте това, което казвам, досега България беше на 13-ия век. Днес тя ще стане на 14. Ако влезе споменът, няма никакво значение какви са доказателствата. Тя ще стане на 14 века днес, когато ни я направим. 14 века“.

Емил Кошлуков завърши изказването си, като отново подчерта значението на миналото. „Това, което наричаме Ренесанс, Възраждане, ново начало, виждате и в политиката тези понятия днес - ние винаги се връщаме към миналото, за да продължим напред. Няма друг начин. Може би най-златният век на Египет е Средното царство, и самите египтяни го виждат като разцвет на писмеността, на културата им, не само в антропологичен смисъл. Едно от имената на фараона Аменхотеп Първи е Вехем Месут, което означава повтарящи се раждания, ренесанс. Трябва да повторим раждането на Кубрат и на нашата история“. 

Апелът е подписан от Александър Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Андрей Аладжов, доц. д-р, Национален археологически институт с музей – БАН; Бони Петрунова, доц. д-р, Национален исторически музей; Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански научен институт; Георги Вълчев, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Георги Георгиев, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Георги Димов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Георги Николов, проф. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"; Даниел Вачков, проф. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Димитър Гюдуров, доц. д-р, Нов български университет; Димитър Димитров, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски научен център – БАН; Живко Лефтеров, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – БАН; Кирил Маринов, доц. д-р, Uniwersytet Łódzki (Полша); Николай Кънев, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" – Свищов; Николай Хрисимов, доц. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Петър Николов-Зиков, доц. д-р, Нов български университет; Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически изследвания – БАН; Пламен Павлов, проф. д-р, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"; Румяна Прешленова, проф. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – БАН; Стоян Николов, доц. д-р, доц. д-р, Военна академия "Георги С. Раковски"; Тодор Тодоров, доц. д-р, Шуменски университет "Епископ Константин Преславски; Тодор Чобанов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – БАН.