РАЗКРИТИЯ ЗА "СЕКТАТА": Ралица Асенова с нови данни за "Петрохан"

Ралица Асенова, майката на открития мъртъв на Петрохан Николай Златков, разказа във Фейсбук нови истории от посещенията й в хижата. Ето част от тях.

Действието се разива точно преди смъртта на рейнджърите, а главен герой е Дечо Василев.

Асенова пише:

Дечо!
Кой беше Дечо…
Най-скромният, най-срамежливият и най-благият човек, когото съм срещала.
Кога го срещнах?Дори не помня.
Знам само, че усещането беше, че винаги съм го познавала.
Ненатрапчив.
Винаги усмихнат.
Винаги работещ.
А когато не работеше, вървеше по коридорите на хижата с глина в ръце и създаваше своите шедьоври.

Да – освен счетоводител и собственик на счетоводна фирма, той беше и изключителен творец.
Всички, които са ходили там, са виждали неговите невероятни чаши.
Няма такива чаши.
Докато пиеш чай от тях, сякаш се пренасяш във вълшебната история на гората.Всяка чаша съдържаше горска история – с герои и сюжет.
Невероятно, но факт.
Изключителен талант.
При едно от последните ми гостувания с Ники седяхме до посред нощ и си говорихме.Говорихме и за Дечо.Това, което Ники ми каза тогава, ще се опитам да предам възможно най-дословно:
“Дечо е най-добрият ми учител по скромност и щедрост.Този човек никога няма нужда от нищо, а за всички нас ръси с пълни шепи.
Никога няма нужда от транспорт до София, а най-често той е този, който слиза.И винаги — без изключение — с автобуса.И така се връща обратно тук. Няма такъв човек като него.
Безкрайно го обичам.“
С него съм общувала най-малко.
Просто защото винаги казваше когато съм горе:
“Ще ви оставя да се видите на спокойствие.Имате толкова много да си говорите.Аз отивам да свърша нещо.“
И той наистина винаги вършеше нещо.
Никога не спираше да работи.
И никога не спираше да помага.
Ники ме беше помолил да направя картина и за него.Отне ми почти година.Все нямах време.
Накрая успях да я завърша и да я занеса при последното ми гостуване.
Оставих я опакована в хола и казах на Ники той да му я даде.
Не исках да го притеснявам, защото знаех колко е скромен и срамежлив.
Но той влезе точно в този момент.
И аз му я подарих лично.
Никога няма да забравя изненадата и щастието в очите му, когато я разопакова.
Погледна ме…и вече не беше срамежливият Дечо.
Това беше погледът на творец към друг творец.
Открит.
Пронизващ.
Казващ много – без думи.
Прегърнахме се.
После той бързо взе картината и каза, че отива да я закачи в стаята си.
Ники беше особено доволен –
и от картината,
и от реакцията му,
и от цялата ситуация.
По-късно същия ден бях в едно от творческите студия в хижата и работех върху изображение, което после щях да претворя от хартия.
Почука се на вратата.Беше Дечо.
Извини ми се, че ме притеснява, но не искал този път да забрави подарък за мен, направен преди близо две години.
С Ники все забравяли да ми го дадат.
Ники му бил поръчал да го направи за мен – така, както беше поръчал на мен да направя конкретната картина за Дечо.
Подаръкът беше глинена мечка с малко мече.
Той ми каза:
“Това е майка мечка, която се бори и пази малкото си мече.“
Веднага разбрах защо Ники му е дал тази поръчка и какъв е символът.
Любим детски филм на Ники като съвсем мъничък беше „Братът на мечката“.Който иска – нека го гледа.
Много неща могат да се разберат от това детско анимационно филмче.
Благодарих му.
Прегърнахме се.И това беше последният ми контакт с него.
Благодаря ти, Дечо, за всичко.
Благодаря ти, че със своя пример учеше сина ми на скромност и щедрост.
Че го обичаше безусловно.
Благодаря ти, че показа този пример и на мен.
Благодаря ти за този безценен подарък, който вече повече от месец ми дава сили да се боря.
Защото всеки път, когато погледна майката мечка, дори когато нямам вече сили…някак успявам отново да се изправя и да продължа.
Благодаря ти, че те имаше в моя живот. Винаги ще имаш специално място в сърцето ми!