Емилия: Две седмици не знаех коя съм!

Емилия е от публичните личности, които винаги говорят открито и директно за своя професионален път и за личния си свят. В новия епизод на “Капките Podcast” тя влиза без филтър, без монтаж и без желание нещо да бъде спестено. Разговорът е откровен, емоционален и напълно истински. От сцената на “Като две капки вода” до личните й избори – историите, които не са по сценарий, а продиктувани от живота.

За участието си в “Като две капки вода” Емилия казва нещо, което малко артисти могат да признаят – отказала е първата покана. Причината не е страх от сцената, а нещо много по-важно: “Дъщеря ми беше много малка и не исках да я оставям”.

Певицата винаги поставя семейството на първо място и не крие, че решенията й минават първо през тях. Днес вече приема предизвикателството, но признава, че е имала съмнения: “Имаше страх дали ще се справя в чужди обувки”. А ако форматът беше само с нейни песни? “Щях да се изкъртя от кеф!” – смее се тя.

Емилия вярва, че има усет, който не се учи, а е по-скоро вродена заложба: “Още когато чух “Турболенция”, “Калифорния”, “Прощавам ти”, знаех, че ще станат хит”. Тя не търси успеха на всяка цена нито в соловите си проекти, нито в дуетите: “Винаги чакам подходящата песен. Търся хубавата енергия”. Какво стои зад умението да казва „да“ само на правилните неща и дали това е ключът към нейния успех чуйте в целия разговор тук.

За нея думите имат тежест: “Отказвала съм да пея тежки текстове от страх да не ми се случат”. Вярата й в енергията на песните е силна и това се усеща и на сцената. Там тя е напълно себе си – пее на живо, когато аранжиментът го позволява, но е честна и за другата страна на професията: “Има и песни, които са по-електронни, от началото на кариерата ми. Тях ги пея на плейбек”.

Зад успеха стои и история, пълна с важни уроци. Още в началото на кариерата си Емилия среща подкрепа в лицето на колежката си Деси Слава: “Тя беше моята кака – обличаше ме, гримираше ме, правеше ми прически”. Но има и моменти, за които днес говори с горчивина. “Родих на 20, бях много млада. Тогава пренебрегнах сина си и много съжалявам за това”: думи, които не всеки би изрекъл на глас. Днес тя се опитва да компенсира и да даде на детето си това, което тогава не е могла.

Един от най-повратните моменти в живота й идва, когато се налага операция на гласните струни. “Две седмици не можех да пея… тогава не знаех коя съм” – спомня си Емилия. За артист като нея това не е просто пауза, а загуба на идентичност: “Без моя глас, аз съм нищо” – дава си сметка тя в една история, която показва колко е тънка границата между сцената и личността.