ЕС алармира: Континентът ни е изправен пред екокатастрофа

Европейският начин на живот е изложен на риск заради околната деградация, установява доклад. Служители на ЕС предупреждават за отслабване на екологичните правила, съобщи "Гардиън".

Континентът е отбелязал „значителен напредък“ в намаляването на емисиите, допринасящи за глобалното затопляне, според Европейската агенция за околна среда, но загубата на дивата природа и разпадането на климата разрушават екосистеми, които са основа за икономическата стабилност.

Седмото издание на доклада — публикувано на всеки пет години от 1995 г. насам — отчита тревожни тенденции. Над 80% от защитените местообитания са в лошо или незадоволително състояние, тъй като „неустойчиви“ модели на потребление и производство подкопават биоразнообразието. В същото време „въглеродният резервоар“ на ЕС е намалял с около 30% за десетилетие заради обезлесяване, пожари и нашествие на вредители. Емисии от транспорта и хранителната индустрия почти не са се променили от 2005 г. насам. Държавите членки не успяват да се адаптират към екстремни метеорологични събития толкова бързо, колкото нарастват рисковете. Водният стрес вече засяга един от трима европейци и се очаква да се задълбочи с промените в климата.

"Борим се да изпълним целите си за 2030 г. в множество области", заяви Лийна Йля-Мононен, изпълнителен директор на агенцията. „Това всъщност поставя под риск бъдещото благосъстояние, конкурентоспособност и качество на живот на европейците.“

Предупреждението идва в момент, когато се наблюдава отслабване на зелените регулации — ултраконсервативни партии, които оспорват науката за климатичните промени, печелят популярност в целия континент. Съединените щати също оказват натиск върху европейските лидери да закупуват изкопаеми горива и да отменят стандарти за замърсяване, които засягат вноса.

В реч пред ООН Доналд Тръмп без доказателства твърди, че много европейски страни са „на ръба на разрушението“ заради зелената енергийна програма. Американският президент обвини спад с 37% в емисиите на ЕС от 1990 г. за закриване на заводи и загуба на работни места.

Трите водещи представители на ЕС по екологична политика — Тереса Рибера, Джесика Росвол и Вопке Хьокстра — използваха констатациите в доклада, за да аргументират необходимостта от продължаване на климатичните действия и предупредиха, че екологичната политика не трябва да се разглежда като тежест. „Цената на бездействието е огромна, а климатичните промени представляват пряка заплаха за нашата конкурентоспособност“, заяви Хьокстра, комисарът по климата на ЕС. Рибера, отговаряща за конкуренцията и зелената трансформация, предупреди, че отлагането на климатични цели само ще увеличи разходите, задълбочи неравенства и отслаби устойчивостта.

Докладът предлага най-обширената картина досега за състоянието на природата в Европа, въпреки че верификационните процеси означават, че най-новите данни за някои въпроси се отнасят до 2021 г. От 22 конкретни цели за 2030 г. само две — за парникови газове и вещества, разрушаващи озона — са „до голяма степен в правилна посока“. Девет са „до голяма степен откършени“, а останалите показват смесена тенденция. Състоянието на естествената среда е оценено като особено тревожно — ЕС не успя да спре и обърне загубата на биоразнообразие до 2020 г., и нито един от показателите за биоразнообразие не е на път да постигне целите за 2030 г. Една от малкото положителни тенденции е разрастването на защитените зони — достигнали 26,1% от сушата и 12,3% от морската площ през 2022 г.

Напредъкът към кръгова икономика е слаб: делът на материали, покрити чрез рециклиране, е нараснал едва от 10,7% през 2010 г. до 11,8% през 2023 г. „Истинският червен флаг е нашето потребление", каза Тобиас Лънг, съавтор на доклада. „Нивата на потребление са прекалено високи.“

През последната година лидерите на ЕС прехвърлиха фокуса си от климатична дейност към икономическа конкурентоспособност, отслабвайки екополитиките под предлог за „опростяване“, което според активисти означава дерегулация. Комисията твърди, че остава вярна на своята зелена програма, но предлага гъвкавост за индустриални сектори, намиращи правилата за тежест, както и за държави членки, които настояват за по-бавен преход.

Йля-Мононен отбеляза подобрението в качеството на въздуха в Европа, което е довело до приблизително двукратно намаление на преждевременните смъртни случаи вследствие на фини прахови частици от 2005 г. насам. „Спасяваме човешки животи благодарение на тези действия“, заяви тя. „Това е ясен аргумент защо да продължим.“