Ето къде са днес децата на Могилино

Ужасът на дома в Могилино, за който преди 10 години Би Би Си разказа в свой филм и потресе света, вече е само спомен. След създаването на т. нар. Розова къща, поета от неправителствената организация "Еквилибриум", все още работи за подпомагането на част от изведените от зловещия интернат малчугани. Статистиката на психолозите, възпитателите и ресурсните учители за развитието на децата е категорична - всички изведени от приюта са в по-добро състояние - и физически, и ментално.

Вчера Държавната агенция за закрила на детето присъди специалната награда „Личност на годината“ на Надежда Петрова – дългогодишен управител, психолог и ментор на „Розовата къща“. 

Сдружението пое грижата и управлението на Дома за социални услуги в Русе след извеждането на децата в Могилино от 2009 г. Общият брой деца и младежи, живели в Розовата къща от тогава досега, са 17. В момента там все още се грижат за 12 от тях. 

3 от останалите са осиновени в чужбина като по време на престоя в „Розовата къща“ бележат значителни успехи в развитието си, 1 дете е изведено в приемно семейство след значително подобряване на състоянието му, а 1 младеж с умерени затруднения е бил преместен в по-подходяща институция - Център за настаняване от семеен тип. 

Всички деца са включени в образователната система и посещават социални услуги. Получават и допълнителна кинезитерапия за превенция на контрактури и по-добро общо развитие. Получавали са сесии по биофийдбек , хипотерапия и плуване. Редовно ходят и на море. Целта на учителите е малчуганите да придобият автономност, комуникативни способности, както и да получат подкрепа по време на съзряването си и промените в телата им. 

От Розовата къща признават, че са имали дългогодишни проблеми със съседите, били са заплашвани от жалби заради по-агресивното поведение на някои от питомците им, но не след дълго всичко това престанало и мирът и разбирателството взели преднина над грубостта.

"Децата излизат на разходка в квартала. Заедно с детегледачка посещават кварталните сладкарници.  Децата от квартала промениха отношението на родителите си към нашите деца. Те идват да играят в нашата градина и то когато децата от къщата са на двора. Питат и получават отговори от детегледачките", категорични са от дома. 

И дават примери: 

И. е вече на 26 години, като на 17 години постъпва в Розовата къща с детска церебрална парализа, тежка степен. "В началото лежеше в леглото свита – в така наречената ембрионална поза и изпитваше болезнено напрежение при всеки опит за контакт. Присъствието на други деца и възрастни беше непоносимо за нея. Беше пасивна в леглото, а при опит да бъде позиционирана стенеше мъчително. И. получаваше чести и тежки епилептични пристъпи. Сега, когато ни попитат кога е бил последният пристъп, се налага да проверяваме в медицинската документация, тъй като трудно можем да се спомним преди колко години е било това. Когато дойде И. се хранеше само с шише с биберон. Дълги години я учехме да се храни с лъжичка, но преглъщането е бавно и мъчително и се влоши с времето, така че И. не можеше да приема достатъчно количество храна. Сега тя продължава да се храни с шише, но вече го държи сама, сама си контролира наклона на шишето и количеството на храната, което поема. Когато се нахрани сама си „хвърля” шишето. Харесва ѝ възможността да се храни автономно. Вече е спокойна в присъствието на другите деца и възрастни и много по-спокойно понася, дори осъществява контакт с непознати хора", разказват те. 

С. пък е бил с прогноза никога да не проходи, като е постъпил там на 13 години. Днес се придвижда сам самичък в къщата и управлява напълно автономно инвалидната си количка. Храни се сам и обича да комуникира с хората.

Р. е с увредено зрение още от раждането си, постъпва в къщата на 13 години и не може да ходи, а днес не просто може да върви, но е напълно самостоятелна 10 години по-късно. 

В. е вече пълнолетна, но е на невръстните 7 години, когато я поемат рехабилитаторите и учителите. С много търпение тя може да се храни сама, да отпива, вече търси контакт, а не е пасивна, както в началото.

С останалите истории на децата от Могилино можете да се запознаете ТУК.