Ето защо няма да има референдум за еврото

Конституционният съд вчера отхвърли искането на „Възраждане“ и ИТН да „отмени“ решението на Народното събрание, с което беше отказано провеждането на референдум, с който въвеждането на еврото да се отложи до 2043 г.

До днес обаче не бяха известни мотивите, с които почти всички конституционни съдии, с изключение на Янаки Стоилов, са приели, че подобно допитване до народа не може да бъде проведено, съобщи lex.bg.

Близо 24 часа след заседанието си, проведено докато под прозорците на съда от „Възраждане“ изсипваха животински изпражнения и палеха чучело на конституционен съдия, беше публикувано решението на КС.

Ето и основните мотиви на конституционните съдии по делото:

1. Един от основните аргументи за провеждането на референдума за еврото беше, че за него са събрани над 400 000 подписа. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се предвижда: „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка,

съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права

и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4“.

От „Възраждане“ твърдяха, че Народното събрание не може да откаже да приеме решение за произвеждане на национален референдум, когато е сезирано чрез подписка от повече от 400 000 граждани с избирателни права.

„…такова твърдение е в несъответствие с логиката, духа и разума на основополагащите за съвременната представителна демокрация принципи на народен суверенитет, върховенство на правото и разделение на властите“, заявява КС.

В решението се обяснява, че дори когато волята на активното гражданство е обективирана чрез подписите на повече от 400 000 граждани с избирателни права,

това не задължава парламента да вземе решение единствено за произвеждане на национален референдум.

„Народното събрание като представителство на целия народ е длъжно при осъществяване на възложената му компетентност да спазва конституционните ценности и принципи, включително и когато приема решение по чл. 84, т. 5 от Конституцията“, заявяват конституционните съдии.

2. Друг аргумент в искането на „Възраждане“ и ИТН беше, че при гласуването в НС за референдума е подменена волята на депутатите. Най-общо казано, те сочеха, че с 68 гласа „за“, 98 „против“ и 46 „въздържал се“ депутатите са отхвърлили предложението на правната комисия да не се провежда референдум, а не самия референдум.

КС обаче е изследвал подробно стенограмата от заседанието и в нея е записано как председателстващият казва: „Да поясня за всички – гласуваме предложението на „Възраждане“, на организаторите на референдума, което е неподкрепено от Комисията, тоест, който гласува „за“, ще гласува за провеждане на референдума, който гласува „против“, ще бъде против провеждане на референдум“. А след гласуването обявява „Предложението не е прието“.

И в Държавен вестник диспозитивът на решението на Народното събрание е идентичен – не приема предложението за произвеждане на национален референдум.

„Макар и използваният от председателстващия пленарното заседание изказ да не е прецизен, за да обозначи изразената от народните представители воля, тази непрецизност не е от естество на достатъчно и самостоятелно основание за противоконституционност на оспореното решение. Съдът отново подчертава, че за валидността на изразената воля на народните представители релевантни са яснотата на въпроса – предмет на проведеното гласуване, свободата на формиране и изразяване на волята на народните представители и полученият еднозначен краен резултат от гласуването, в настоящия случай потвърден и при проведеното повторно гласуване“, посочва КС.

3. Основният въпрос по делото, разбира се, е може ли с референдум приемането на еврото да се отложи с 20 години. От „Възраждане“ твърдят, че с питането си „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ те не искат промяна на международен договор, а само да се направи уточнение в съдържанието му. Както и че в чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС няма конкретна дата, на която държава членка с дерогация, каквато е България, следва да приеме еврото.

В решението си КС изследва подробно различните учредителни договори на съюза, както и какво всъщност представлява въпросната дерогация – а именно, че България ще приеме еврото, когато е изпълнила критериите за това. И подчертава, че в хода на присъединителния процес България е дала съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото,

а това съгласие е „предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз“.

„Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват. Преценката за момента, когато държавата членка с дерогация се включва във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II), е предоставена на държавата членка, но от нея се очаква да се присъедини към механизма. Преценката за момента, когато държава членка с дерогация е готова да приеме еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, установени в член 140, §1 ДФЕС, се извършва не едностранно от националния парламент на държавата членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията, след консултация с Европейския парламент, след обсъждане в Европейския съвет и след препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото. Това означава, че българският парламент, след доброволното включване на България във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM ІІ), с едностранно свое действие не може да определи конкретна дата, до която няма да приема еврото, защото това би било пренаписване на установените в член 140 ДФЕС условия и ред за приемане на еврото, каквото е в несъответствие с правото на Европейския съюз и е конституционно недопустимо“, обясняват са конституционните съдии.

И заявяват, че предложение за референдум с въпрос за определяне на конкретен срок, до който еврото няма да се приема като национална валута, не е „уточняване на съдържанието на елемент на международен договор“ чрез формата на пряко осъществяване на държавната власт, както твърди „Възраждане“, „а е по същество пренаписване на условията в противоречие на установеното с ратифициран от Народното събрание договор“.

В заключение съдът специално припомня, че още в решението си от 2016 г. е подчертал, че „…националният референдум по своята същност и действие е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите“ и това налага Народното събрание да упражнява правомощията си така, че „да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици“, каквото би било налице в настоящия случай при приемане от Народното събрание на решение за произвеждане на референдум по направеното предложение на инициативен комитет, внесено в Народното събрание на 7 април 2023 г.