Евгений Бакърджиев : Взривих мавзолея с удоволствие и от сърце!

Някогашният син вицепремиер Евгений Бакърджиев, известен като Валяка не изпитва и грам съжаление, че преди 20 години нареди да бъде взривен мавзолея. Въпреки атаките на мнозина срещу него още навремето и твърденията, че делото му е подсъдно, бившият строителен министър и до днес твърди, че е постъпил абсолютно правилно.

През далечната 1999 година, на 21 август по личното нареждане на тогавашния син вицепремиер Евгений Бакърджиев мавзолеят, приютил няколко десетилетия мумифицираното тяло на Георги Димитров, бе взривен. Валяка, както наричаха синия вице, докара машините в центъра на София. Категоричният му аргумент бе, че не може на пъпа на града да имаме за емблема сграда, която разделя нацията. На 21-ви август 1999-та първият тътен разтърси София. Опитът обаче се оказа неуспешен. Детонацията успя единствено да наклони сградата. Взривовете продължиха няколко дни, докато бастиона на тоталитаризма бе съборен окончателно на 27-и август. На детонацията присъстваха тогавашният премиер Иван Костов и столичният кмет Стефан Софиянски.

В драматичното десетилетие, докарало промените у нас, решението на синия кабинет предизвика вълна от еуфория. Привържениците на демократична България се радваха като деца, че най-после омразният им символ го няма. По-възрастното поколение обаче събра тонове гняв срещу Бакърджиев за това, че е лишил столицата от една от нейните исторически емблеми. „Този мавзолей е част от историята и трябваше да остане като музей. Защо трябва да заличаваме части от историята?”, скочиха критиците на Бакърджиев.     

Срещу екскостовиста яростно скочи бившият зам.-министър на икономиката Любка Качакова. Царистката се вбеси от плановете  катакомбите на мавзолея да се превърнат в музей. Бившата общинарка се прицели във Валяка и заяви, че това, което той е направил е подсъдно, защото е взел самоволно решение, без да се допита до хората.

Качакова е убедена, че убежището на вожда Георги Димитров е трябвало да бъде запазено и в неговите зали да се наредят експонатите, а не в подземията, които са мрачни и неудобни.   „Там са вложени милиони. Това да съборим сграда и да използваме после подземията й звучи наистина безумно”, уточни тя. Стрелите на Качакова обаче не засегнаха врелият и кипял в инфарктни ситуации Валяк. Бакърджиев натърти пред репортер на Lupa.bg, че не само не съжалява за решението си да срине мавзолея, а сподели, че го е направил с истинско удоволствие. „Взривих мавзолея на Георги Димитров с удоволствие и от сърце”, саркастично отвърна някогашното страшилище на синьото правителство. И дори добави, че ако днес мавзолеят беше възстановен, той пак би настоявал да се приравни със земята.

Оттеглилият се от политиката страховит вицепремиер със сигурност щеше да продължи да унищожава и други паметници. Не е тайна за никого, че бившата дясна ръка на Костов е твърд с позицията си всички символи на комунистическото ни минало да бъдат унищожени. Мнението му споделят много демократи, които смятат, че мрачните емблеми на тоталитаризма само разделят нацията и няма смисъл да „красят” центъра на столицата. В тежкия спор се намеси винаги крайният ексдепутат от ГЕРБ Методи Андреев, който бе в основата на закона за премахването на комунистическите символи и паметници. Според гербера, сриването на мавзолея не е загуба. „Той беше натоварен с изключителен негативизъм заради мумията, която беше там. Гроб в центъра на София?!”, недоумява някогашният седесар.

Гробницата на вожда построена ударно от трудоваци за 138 часа 

Мавзолеят на Георги Димитров е издигнат само за 6 дни веднага след смъртта на лидера на Коминтерна. През това време тялото му е докарано от Москва и след балсамиране е положено в гробницата. На първото ниво под земята се е намирала стаята за разкрасяване на тялото на Димитров. В това помещение са правили макиажа на вожда, свалян за разкрасяване долу с асансьор. Въпреки това, миризмата в голямата зала, където лежеше мумията, се усещаше и помещението трябваше постоянно да се дезинфекцира и освежава.

Гробницата на Димитров е скромна реплика на мавзолея на Ленин. Тя е  близка по стил до архитектурата от края на 20-те години на ХХ век. Балсамираното тяло на комунистическия лидер, съхранявано при специални условия се превръща в място за поклонение и поддържа илюзията, че вождът е „вечно жив”.

На 3 юли 1949 г. Министерският съвет на Народна република България взема решение за построяването на мавзолей на генералния секретар на ЦК на БКП и министър председател на България Георги Димитров, починал на 2 юли в санаториума „Барвиха” край Москва. Задачата е възложена на Главпроект. Директорът Н. Фурнаджиев посещава архитект Георги Овчаров. Първоначалният проект с дорийски колони не е одобрен от Политбюро. В работата е включен и архитект Рибаров. Опростеният вариант е приет след одобрението на ръководителя на строителни войски И. Винаров. Мавзолеят е построен ударно - за 138 часа от Трудови войски при крайно тежки атмосферни условия.

Бялата сградата на площад „Девети септември” в строг класически стил с опростени  пропорционални форми отговаря на предназначението си. Облицована е с бял русенски камък. На главната фасада има трибуна, от която в следващите години партийните и държавни ръководители наблюдават всенародните манифестации. Бронзовият саркофаг е изготвен в СССР по модел на саркофага на Ленин. Мраморната маска на Димитров е дело на скулпторката М. Георгиева. На 10 юли 1949 г. след официално поклонение саркофагът е поставен в мавзолея.

Тялото на комунистическия лидер прележа в мавзолея до август 1990 г., след което бе кремирано и погребано в Централни гробища.