Европейски съд осъди Русия за смъртта на Магнитски
Москва държи 236 политически затворници, сочи изследване от края на април 2019 г.
Европейският съд по правата на човека осъди Русия за "многобройни нарушения" срещу Сергей Магнитски, счетоводител, борещ се с корупцията, който почина в ареста, докато чакаше процес през 2009 г., пише АФП. Съдът определи, че е бил малтретиран и му е отказана медицинска помощ в затвора след ареста му заради предполагаемо укриване на данъци.На Сергей Магнитски е кръстен закон който беше приет в Съединените щати през 2012 г.
Законът "Магнитски" предвижда забрани за пътуване и замразяване на активи на служители, замесени убийства или мъчения.
Според доклада, силната и емоционална реакция на Владимир Путин срещу закона "Магнитски" показва, че мерки като тази въздействат на Кремъл.
Докладът призовава, също така, световните лидери да надигат глас по-често и да привличат вниманието на обществото към състоянието на човешките права в Русия. Москва в миналото е защитавала състоянието на човешките права в страната с твърдението, че схващането за тях е различно в Русия и на Запад, като в същото време напада Съединените щати, че и те държат политически затворници.
Русия държи 236 политически затворници, сочи изследване от края на април 2019 г.
Броят им е значително по-висок в сравнение с предишните няколко години, след като президента Владимир Путин разпореди по-строги мерки срещу предполагаеми заплахи. Бившият министър на правосъдието на Канада Ървин Котлър, който сега работи за група за защита на човешките права, която участва в изследването казва, че в Русия често се наблюдава "криминализиране на ежедневието", както и насочване срещу политически и обществени лидери, чрез закони подготвени, за да вкарат "нежелани организации" в черни списъци.
"Това, което се случва е, че всички тези, които са виждани като противници на режима, дори в най-общи рамки, се оказват ответници по изфабрикувани обвинения", казва Котлър.
Заедно с политическата опозиция, властта в Русия се насочва и срещу лидери на религиозни групи и етнически малцинства. Също така срещу защитници на правата на хомосексуалните, журналисти и особено украински активисти, в светлината на руското анексиране на Кримския полуостров.
Котлър отдава атаките срещу дисидентите в Русия и други авторитарни общества, на безнаказаността, на която се радват ръководителите им на международната сцена.
