Фармацевтите вече ще консултират пациентите на гишето

Аптекарите вече ще имат право да дават консултации за по-здравословен начин на живот, включително съвети за рисковете от болести, както и за подробности около хронични болести. Това става ясно от приетите по време на общественото обсъждане предложения в Правилата за добра фармацевтична практика. Те представляват система от насоки и принципи, които описват професионалните ценности, знания, умения и поведение, които магистър-фармацевтите може да прилагат в съответствие с опита си и професионалната си преценка, обобщава сайтът здраве.нет.

Магистър-фармацевтите ще предприемат дейности за насърчаване на здравословния начин на живот в съответствие с националната здравна стратегия на Република България и ще предоставят съвети на пациентите по важни въпроси, свързани с превенция на социално значими заболявания, като отказване, превенция и намаляване на вредата от тютюнопушене, и др.

Според мотивите на вносителя проф. Георги Момеков, председател на Научното дружество по фармация, предложенията прецизират рамката за извършване на дейностите на аптеката по отношение консултирането относно минимизиране на рисковете за здравето, свързани с болестта, популяризиране на по-здравословен начин на живот и промоция на здравето. „Най-ефективният подход за намаляване на смъртността и заболеваемостта от редица ХНБ, съответно и на тяхното бреме за обществото е премахване или редуциране на основните рискови фактори за развитието им чрез превенция (профилактика), в рамките на програми за интегрирани подходи и действия за намаляване нивото на факторите на риска, ранна диагностика, лечение и рехабилитация на заболелите, и осигуряване на здравословна среда за живот.

Интегрираният подход комбинира различни стратегии, включително развитие на политики, изграждане на капацитет, партньорство и информационна подкрепа на всички нива. Високият процент на смъртни случаи в България, дължащ се на хронични незаразни болести (80%) изисква увеличаване на усилията на медицинските специалисти, включително и на фармацевтите, с цел повишаване осведомеността на пациентите население като цяло за разпространението на рисковите фактори и ролята на превенцията посредством образователни мерки и консултации.

По този начин българските фармацевти като доставчици на фармацевтични грижи, освен предоставяне на консултации относно минимизиране на рисковете за здравето, свързани с болестта, популяризиране на здравословен начин на живот и промоция на здравето, ще бъдат припознати като партньори на Министерството на здравеопазването по изпълнение на дейностите от Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020“, пише проф. Момеков.

Министерството на здравеопазването е приело и предложението на Асоциацията на помощник-фармацевтите, според което лекарствените продукти се приготвят в крайна форма за употреба от пациента в аптеката на лечебното заведение от магистър-фармацевт или от помощник-фармацевт под ръководството на магистър-фармацевт.

Според Асоциацията конкретизацията ще преодолее празнотата в правната уредба, която иначе би породила риск от субективно тълкуване, а изричното посочване на компетентните специалисти ще способства за преустановяване на порочните практики в много болнични аптеки (и не само) фармацевтични дейности да се извършват от кадри без нужното образование и квалификация.

Според мотивите на МЗ към проекта, Правилата за добра фармацевтична практика създават рамка за извършване на дейностите и изработване на професионални стандарти относно управление на аптеката и спазването на добрата документална практика в цялостната дейност на аптеката; консултиране относно популяризиране на здравословен начин на живот, промоция на здравето и подобряване на използването на лекарствени и други продукти; правилно и точно консултиране относно вида и дозата на предписаните или свободно потърсените в аптеката лекарствени и други продукти със значение за здравето; информираност на пациента относно неговото състояние и свързаната с това лекарствена терапия, както и наличието на лекарствени и други взаимодействия и възможността от поява на нежелани лекарствени реакции, инциденти и странични действия; консултиране на лекарствената терапия, включително консултации под формата на обучение и подпомагане на пациентите за отговорно самолечение, както и управление на болестното състояние; навременно отпускане на лекарствени продукти и други стоки от магистър-фармацевтите, включително правилното приемане на предписанията, подготовката или приготвянето на лекарствения продукт, етикетирането и отпускането на пациента; приготвяне и отпускане на лекарствени продукти по магистрална и по фармакопейна рецептура; принципи на работа на болничния и клиничен магистър-фармацевт и взаимоотношенията му с другите звена на лечебното заведение; консултации за минимизиране на рисковете за здравето, свързани с болестта; повишаване на знанията и квалификацията на магистър-фармацевтите.