Филм за Бриджит Бардо със специални прожекции в София
Творбата идва директно от фестивала в Кан
Тя отдавна бе напуснала шоубизнеса и се изяваваше основно като защитничка на правата на животните. Легендарната Бриджит Бардо (1934-2025) остава една от най-магнетичните жени в историята на киното и модата.
Филмът “Бриджит Бардо” превърна модна гала вечер на 30-ия София Филм Фест във филмов празник с премиерна прожекция в столичен клуб, а на 27 и 28 март ще бъде показан отново, съответно в кино “Люмиер” и Дома на киното. Документалното произведение е дело на Ален Берлине и Елора Тевене, и пристигна в София директно от Кан, където бе неговата световна премиера.
“Бриджит Бардо” е посветен на легендарната актриса, която ни напусна през 2025, на 91-годишна възраст. Тя бепървата икона на френското кино, постигнала световна слава. Муза, обожавана звезда и отдадена активистка, тя олицетворява свободната, но често и неразбрана жена. Възхвалявана и критикувана едновременно, тя преминава през светлината на прожекторите преди да се оттегли в Ла Мадраг, далеч от общественото внимание и скандалите. Във филма Бардо размишлява върху многобройните контрасти в живота си: бързото издигане, статута є на икона на феминизма и понякога радикалните є изказвания в защита на животните. Като новатор в убежденията си, тя преосмисля образа на жената и предвижда екологичните битки, които днес са по-актуални от всякога.
Приказната парижанка отдавна се бе отказала от киното, но остави едновременно дълбок и изящен отпечатък в културния пейзаж. Преди време Френският институт припомни и един от великите шедьоври с Бардо - пищната арт драма “Презрение”, в която провокативния гений Годар снима голата Бриджит на остров Капри.
Преди време и пипалата на политическата коректност се протегнаха към една от най-известните, обсъждани и обожавани жени от втората половина на XХ век. Европейската екранна легенда и защитник на правата на животните беше съдена за критични коментари по адрес на жителите на отвъдморската френска територия остров Реюнион. Бардо определи местните като туземци, а тяхното жестоко отношение към кучетата нарече варварско.
През живота си Бриджит Бардо на няколко пъти е съдена и глобявана за изразяване на свободната си позиция. През годините тя е критикувала масовата мюсюлманска миграция във Франция и публично е заявявала това, което милиони европейци мислят, но се страхуват да кажат - ислямските общности налагат своите обичаи и навици в големите западни градове без да се съобразяват с мнозинството и променят характера на цивилизацията и културата на Стария континент. За Бардо особено болезнени са религиозните ритуални убийства на животни.
Но за фанатичните “розови, мулти-култи болшевики”, които постоянно следят за политически некоректни коментари в публичното пространство, всяка критика към малцинствата от Третия свят е престъпление. Добре организираната мрежа от активисти опитва да разруши живота на всеки, дръзнал да оспори доминиращата идеологическа парадигма, според която представителите на малцинствата винаги са невинни жертви на бялата, привилегирована, патриархална европейска култура.
Бардо е била съдена и глобявана за “расистки изказвания” поне пет пъти в последните години. Тя бе една от последните световни знаменитости, които си позволяваха откровено, истинско говорене за проблемите в реалността, а не за тези във въображението на медиите и шоубизнеса. Заради своя отказ да се подчини на политически коректната диктатура, тя бе преследвана и нападана от церберите на прогресивната цензура. Журналисти, активисти, политици, прокурори и съдии искат да я превърнат в персона нон грата сред елита на Франция и Европа.
Тя отдавна бе напуснала шоубизнеса и се изяваваше основно като защитничка на правата на животните, а нейната фондация е финансирала множество проекти по целия свят, включително и парк за танцуващи мечки край Белица в България.
Бардо има кратка, но велика кариера в киното. Става световна сензация с “И Бог създаде жената” на Роже Вадим от 1956-а година. Нейният образ вдъхновява определението “секс котенце”. Бриджит продължава своя рейд по върховете на киното и популярната култура с “Презрение” на Годар и “Вива Мария” на Луи Мал. Вдъхновява провокативни и революционни за времето си фотосесии, записва песни, участва в шумни афери с известни мъже от 50-те и 60-те. Тя е една от най-важните и внушителни фигури в сексуалното разкрепостяване на епохата. Свободната красота на Бардо опрашва пейзажа на западната култура и чертае нови хоризонти в разговора за постоянното преследване на удоволствието и естетиката.
