Финансова (не)грамотност : Едва 8% от българите инвестират дългосрочно
Един на четирима европейци къта парите си във фондове, акции и облигации
Задържането на пари в спестовна сметка остава норма за мнозинството европейци - особено в сравнение с американците - като парите бездействат и губят стойност заради инфлацията. Но колко сериозно е предизвикателството да се насърчават инвестициите през поколенията на континента?
Според генералния директор на Европейската асоциация за управление на фондове и активи (EFAMA) Танги ван дер Верве, едва около 26% от домакинствата в Европейския съюз (ЕС) посочват, че са притежавали инвестиционен продукт като фондове, акции или облигации, докато през последните три десетилетия повече от 50% от домакинствата в САЩ съобщават за инвестиции на фондовия пазар, предава Investor.bg.
„Ако вземете предвид, че средностатистическият диверсифициран портфейл би нараснал с над 50% от 2014 до 2023 г, далеч изпреварвайки инфлацията, това означава, че много потенциални европейци, които биха натрупали богатство, пропускат тази възможност“, изтъква Ван дер Верве.
Той посочва редица причини, които биха могли да обяснят защо европейците предпочитат спестяванията пред инвестициите, включително данъчно облагане, финансова грамотност, склонност към риск и пенсионни системи.
Липсата на достатъчно данъчни стимули често е ключов диференциращ фактор между страните с високи нива на инвестиции и тези без такива. Също така, много страни от ЕС страдат от ниски нива на финансова грамотност и липса на инвестиционна култура. Много поколения европейци са израснали с очакването държавата да се грижи за тях след пенсионирането, на което вече не може да се разчита изключително.
Картина от България:
Дългосрочното инвестиране остава слабо развито в България, показват обобщени данни от секторни анализи и социологически проучвания. Едва около 8% от българите инвестират редовно и с дългосрочна цел – в акции, фондове или други финансови инструменти, докато за останалите спестяването или инвестирането изобщо не е част от финансовото планиране.
Разликата се вижда и в структурата на спестяванията. Българските домакинства държат преобладаващата част от средствата си в банкови депозити или в брой, като под 10% от спестяванията са насочени към финансови пазари. В Европа този дял е значително по-висок, а в САЩ инвестициите в акции, ETF-и и пенсионни схеми са основен инструмент за натрупване на богатство в дългосрочен план.
Икономисти обясняват изоставането на България с ниска финансова култура, по-ниски доходи и силна склонност към избягване на риск, както и с липсата на традиция в масовото инвестиране. В същото време експерти отбелязват, че без по-широко участие на населението във финансовите пазари страната трудно ще навакса разликата в благосъстоянието спрямо развитите икономики.