Фолк звездата Андреа пред Lupa.bg: В трудните моменти бях сама с Господ!

Андреа едва ли се нуждае от представяне. Тя е една от най-популярните фолк певици у нас. Звездата й изгря през 2006 година със сингъла „Като непознат“. Истинското име на русокосата фурия е Теодора Андреева, но се подвизава с артистичния псевдоним Андреа. Родена е на 23 януари 1987 година в София, родителите й се занимават с бизнес, а баба й, на която е кръстена, е прекарала близо 3 десетилетия в Народния театър, отдадена страстно на работата си като режисьор. Близо 13 години изпълнителката беше жената до Кубрат Пулев-Кобрата, но двамата се разделиха през 2019 г. Певицата вече е отворила нова страница в живота си, като част от настоящето й е следването й в НБУ, където учи актьорско майсторство. Звездата изключително рядко дава интервюта, но откликна на поканата на Lupa.bg за откровен разговор за кариерата, театъра, семейството, трудните моменти и изпитанията в живота.

- Здравей, Андреа. На снимките от последното ти участие в дискотека те видяхме доста променена. Отслабнала, сияеща. Има ли завръщане към старата Андреа, онази лъчезарната?

- Всеки човек има проблеми. Да, човек трябва да бъде лъчезарен, въпреки проблемите. Има моменти, когато не може винаги да си „горе“, не винаги можеш да издържаш на темпото, защото нашето темпо е много по-забързано, отколкото на обикновените хора. От малка живея на по-бързи обороти, защото се занимавам с изкуство. Винаги съм била амбициозно дете и момиче.

Не искам да казвам, че се завръщам, защото тръгвам в нова посока. Човек винаги трябва да расте и да се развива, да прави неща, които го обогатяват като човек, като мислене, като поведение. Трябва да общува с хора, които са чели повече, знаят повече от него и от които има какво да научи. Както ми се случи на мен с моето следване в Нов български университет, където учи актьорско майсторство. Преподават ми доценти в сферата на театъра и изкуството, от които има много какво да се научи.

Още преди края на връзката ми с Кубрат имахме много близки приятелски отношения с доста от известните ни актьори. Отдавна комуникирам с хора от тези среди, но сега вече го и изучавам. Всеки ден ходя поне 4 пъти на ден до НБУ на лекции. Реших да уча редовно, защото изкуството не можеш да го научиш през компютъра, а трябва постоянно да си там, да виждаш грешките и постиженията на другите, за да можеш да го разбереш това изкуство.

- Преди колко време реши, че ще се насочиш към актьорското майсторство?

- Това е моя мечта от години. Моето семейство е тясно свързано с театъра. Баба ми - Тодорка Ахтарска, 30 години беше суфльор, помощник-режисьор и режисьор в Народния театър. Тя  общуваше с най-големите имена тогава - Стефан Данаилов, Григор Вачков... Безброй пъти ме е водила в театъра, майка ми е израснала в театъра, защото на баба ми й се е налагало почти да живее там.

- Както певиците живеете в колата.

- Да, точно. Както ние живеем в колата, така баба ми почти е живеела в Народния театър. По няколко клипа работих с известния режисьор Мартин Макариев (съпруг на актрисата Луиза Григорова) и той подходи по кинаджийски към тези клипове, които не са типични за фолка. После дойде и поканата за филма „Мисия "Лондон“, където имах кратка, но емблематична роля. Любо Нейков е един от хората, които ме насърчиха да уча актьорско майсторство. Каза ми, че в мен има хляб, просто трябва да се упражнявам. Тогава ми дойде идеята да се запиша в НБУ, защото в НАТФИЗ не мога да кандидатствам, там има изискване за възраст до 25 години. За съжаление изпуснах Цветана Манева, която вече не преподава в НБУ. Мечта ми е да се запознаем, но може би ще се случи на друго място.

- Как се подготви за изпита за прием?

- Аз хванах последния кръг. Бързо ме викнаха да се явя на изпита. Трябваше бързо да се организирам и да се явя на изпита. Изрежисирах моя концепция на една идея, която съм видяла във филм. Взех сценария от филма, но го промених през моята призма. Даже си бях взела човек, който да подава реплики. Реших да направя нещо по-различно. След това имах и монолог, и песен. Изпитът се състои от няколко компонента.

- Към киното или към театъра мислиш да се насочиш?

- Те са много различни. Похватът на актьорска игра в театъра е много по-различен от киното. Искам ми се да опитам и на двете неща. Иска ми се да усетя и двете. За мен изкуството не е машина за пари, а нещо, което озарява душата ми, дава ми любов. Въпреки че най-голямата ми любов е музиката и си остава музиката.

Андреа все повече усъвършенства актьорските си умения

- Ще съвместяваш ли актьорската кариера с музиката?

- Разбира се, няма да изоставя музиката. Със сигурност. В момента работя по новия си проект, като клипът ще е режисиран от мен. Готвя фолк парче, което ще излезе съвсем скоро. Музиката е моята първа любов. Първата любов не може да се забрави, нали? (смее се)

- Наскоро в инстаграм написа, че си напуснала „Пайнер“ заради бившия ти годеник Кубрат Пулев. Мислиш ли да се завърнеш в музикалната компания?

- Да, така се случи през 2016 г., но със собственика на „Пайнер“ инж. Митко Димитров сме в много добри отношения. Не съм мислила дали ще се завърна. В момента просто искам да пея, пък времето ще покаже. Обичам да пея, то е вътре в мен. Пея не заради пари, а защото го обичам. Разбира се, трябват финанси за да се издържаме, но при мен водещото не са парите, а любовта към музиката.

- Смяташ ли, че първата ти песен, където пееш – „От първата целувка го разбрах - грешка си! Сърцето ми ще стане с теб на прах, сладка отрова си!“, по някакъв начин се оказа съдбоносна за личния ти живот?

- Не, не мисля, че имам грешки. Всичко, което се е случило, е трябвало да се случи, за да ме направи човека, когото съм сега. Да, някои хора не издържат на нещата, които се случват в живота им, но това е защото някои хора нямат достатъчно силен характер. Нали заради това Господ ни изпраща изпитания, за да види доколко можем да издържим. Емоциите са много важни, както и контролът върху тях.

Музиката е най-голямата любов на певицата

- Как се пробива в чужбина без стабилен гръб?

- Навсякъде е трудно да се пробие без стабилен гръб. Първата бариера е езикът. Езикът е прозорец към света. Ако искаме музиката ни да бъде слушана в чужбина трябва да знаем английски и да пее на него.Второто е манталитетът. Чужбина не е тук и хората не ги интересува дали ще пиеш шотове на екс, дали някой ще се завира между краката ти. Искат да покажеш иновативност, талант, да можеш да пееш, да си различен. Такъв пример е Лейди Гага. Тя винаги е различна, неслучайно е звезда. Не на последно място трябват и правилните хора. Ако нямаш силна песен, колкото и пари да наливаш в дрехи и клипове, никой няма да те чуе.

- Името ти винаги се е свързвало само с един мъж – Кубрат Пулев. За теб никога не са се носели слухове за любовници и богати спонсори.

- Да, защото съм затворена и моногамна. Мисля, че съм го доказала. То зависи какъв човек си. Имам познати, които изневеряват, но проблемът не е, че не обичат половинките си, а че не са момогамни, нямат тази ценност и мислене. Това е начин на мислене. Аз бях заета с други неща, които мисля, че ще останат във времето. Може би съжалявам, че все още не съм създала семейство. Бих искала да имам дете, но като срещна правилния човек. Искам детето ми да живее в щастлива среда, да е щастливо. Родителите му да бъдат в хармонични отношения, защото това ще се отрази и на неговата идеология за живота в положителен аспект.

- А защо в последната ти връзка не се реши да имаш дете?

- За мен е важно когато правиш и създаваш семейство да имаш доверие на човека до себе си. Да знаеш, че е отговорен към теб, че ще е отговорен към детето, което ще създадете, че ще се грижи за вашето щастие, ще се интересува от твоите потребности, желания и искания. Да застане зад теб, независимо от твоите желания. Утре може да пожелая да стана готвач и искам да знам, че мъжът ще е до мен и ще ме подкрепи. Да ме оставя да бъда себе си, защото ако човек не може да е себе си, то кой трябва да бъде? И защо трябва да бъде някой друг? Какъв е смисълът да бъдем други, ако това не ни прави щастливи?

- Смяташ ли, че на независимите жени им е по-трудно да създадат семейство и да са щастливи в личния си живот?

- Не, аз познавам и много зависими жени, които са нещастни. Мисля, че мъжете се плашат. Днешните хора нямат мисленето, което имат моите родители. Майка ми и баща ми са заедно 35 години. Все още се подкрепят и обичат. Хората не чувстват потребност да се уважават и обичат. Както мъжете, така и жените. Те вече нямат ценности. Чудя се колко хора вярват в Господ, ходят на църква и въобще вярват в каквото и да е. Много се промени светът. Колкото и да изглежда странно, аз държа на ценностите. Много хора ме нападат за снимките ми, но аз съм моногамна и държа на любовта, но само с един човек. Относно снимките ми понякога има такива коментари , че се чудя дали не живея в някоя ислямска държава. В същото време гледам какво става в Америка. Там моите кадри ще се приемат за крайно скучни и затворени, а тук са готови да ме убият с камъни. Нашата държава е много противоречива. Хората слушат чалга, отиват да се забавляват в такива заведения и се възмущават. Нека всеки бъде какъвто иска. Защо хората трябва да се ограничават и защо едни снимки в инстаграм или един типаж музика да те определят като личност.

- Имаш ли доверие в хората?

- Зависи към кои хора. Към най-близките ми, които са изпитани във времето, да. Непознати допускам трудно до себе си.

- Кой беше до теб в трудните ти моменти?

- Аз бях в трудните си моменти и Господ. Имам приятели и семейство, но в най-трудните си моменти човек е сам. Имам подкрепата на семейството и приятелите си, но в трудните моменти бях сама с Господ.

- За какво мечтаеш?

- Аз повечето си мечти съм ги изпълнила. Мечтая да се развивам в това, с което се занимавам.

- На кого се възхищаваш?

- На силните хора, на хората, които не се предават и са истински, на чистите хора. Нямам име, но на хората, които са чисти и истински.