Фотоизложба в Градската галерия в София разказва живота на Пикасо

Животът на Пабло Пикасо е разказан във фотографии на Андре Вилер и Едуард Куин. Изложбата е подредена в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) с кураторската работа на д-р Хуан Абейо Хуанпере и Хосе Феликс Бенц Оливър и ще гостува в столицата ни до 12 февруари 2023 г. Изложбата бе открита снощи от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов.

Това са уникални фотографии, които надникват в творчеството и личния свят на един от най-влиятелните художници на XX век. Експозицията включва близо 90 творби, водещи ни през живота на големия артист в периода от 1951 г. до смъртта му през 1973 г. На 14 декември от 16:30 ч. в СГХГ ще се проведе лекция с д-р Хуан Абейо Хуанпере и Хосе Феликс Бенц Оливър, куратори на изложбата.

От 50-те години на миналия век Пикасо е установил истински работни отношения с определени фотографи, които самият той е избрал, като Андре Вилер, а последните години от живота му са увековечени от Едуард Куин. През годините, в които го следват, двамата удивителни фотографи не само навлизат в неговото всекидневие и творчество, но разкриват отношенията в семейството, с близките и приятелите. 

Пикасо е един от най-влиятелните художници на XX век. През целия си съзнателен живот художникът не спира да рисува като постоянно се развива, преминава през различни художествени стилове.

Пикасо има огромен принос за развитието на световното изкуство и е един от основоположниците на стиловете кубизъм и сюрреализъм. Този богат, динамичен и разнообразен творчески и житейски път е изпълнен с много срещи и раздели, с приятелства, любов и смърт. 

Ние често гледаме шедьоврите на велики хора без да знаем нищо за живота им, каза Вежди Рашидов по време на събитието. „А животът е онова, което създава величието на творчеството“, допълни той. Председателят на Народното събрание разказа за съвместната си дейност с директора на СГХГ Аделина Филева, заради която се осъществява експозицията. 

„Много бих искал да идва Европа у нас“, каза той и допълни, че докато е жив, ще се опита да даде, каквото може, на малката, но талантлива държава България.

Началото на проекта за изложбата в СГХГ е поставено преди една година, когато Вежди Рашидов е предложил „едно добро запознанство“ на екипа на галерията с института за изкуства в Барселона „Reial Cercle Artístic“. Това каза по време на откриването Аделина Филева.

„Изложбата е създадена от двама фотографи, които Пикасо е допуснал до себе си. Но не просто ги е допуснал, а те са заедно с него – живеят и отразяват неговия живот“, коментира директорът на Софийската градска галерия. По думите ѝ освен един от гениалните художници, променил хода на световното изкуство, Пикасо е и един от най-сниманите творци в света.

„Тази изложба представя Пикасо като човешко същество. Хората, които са навътре в тази сфера на изкуството, казват че Пабло Пикасо има много тежък, много твърд характер, дори понякога, че е надменен. Но в тази изложба вие може да видите нежния Пикасо, другото му лице“, посочи Хосе Феликс Бенц Оливър, който е куратор на експозицията заедно с д-р Хуан Абейо Хуанпере. 

Избраните от тях снимки показват испанския художник заедно с децата си, в ателието си, на филмовия фестивал в Кан, както и в публиката на борба с бикове, организирана в негова чест. На част от кадрите Пикасо е позирал като Попай, с маска на бикоборец и др.

Андре Вилер (1930 – 2016) е роден в Бокур, Франция. Случайната среща между Вилер и Пикасо на улица във Валорис през 1953 г., когато той спира художника, за да го снима, е началото на едно голямо приятелство. Вилер създава много портрети на художника и връзката им се развива в съвместна работа, правейки стотици изображения, базирани на фотографски експерименти.

Едуард Куин (1920 – 1997) е роден в Дъблин, Ирландия. Едуард Куин има щастието да се срещне с Пикасо на вернисаж във Валорис през 1951 г. През следващите 20 години той кани Куин отново и отново в дома си, в студиото си и на екскурзии до плажа. По този начин Куин има възможността да улови на лента образи на непознатата и привлекателна страна на Пикасо.

Приятелството им продължава до смъртта на Пикасо през 1973 г. Срещата с Пикасо оказва трайно влияние върху Куин както лично, така и по отношение на последващата му работа. Куин е автор на няколко книги и филми за Пикасо.