Васко Кръпката: Мутрите наложиха чалгата с бухалки
Васко Кръпката наскоро върна лентата назад към спомените от първите години на демокрацията и трудния си път в бурните години на 90-те. По думите му тогава той и "Подуене блус бенд" са започнали с огромна енергия и желание за свобода – чиста, неподвластна на политика.
"Като започнахме да ходим по улиците на България и да бутаме стени с този плам – злите сили се уплашиха много. Направо настръхнаха от страх.
Сигурен съм, защото бях там и си оставих част от сърцето", споделя изпълнителят на "Нека бъде светлина", която вече се изучава в учебниците пред "България днес".
Групата бързо се превръща в символ на следкомунистическа България, но пътят на изкуството се оказва осеян с препятствия.
Кръпката си спомня най-болезнената случка от онези години:
"В един момент през 94-та ми се обаждат от склада и казват: "Бате Васко, ела да си вземеш дисковете и касетките". Били дошли хора с бухалки и казали: "Тук ще има друга музика"."
Той признава, че това е бил един от най-тъжните моменти в неговия музикантски живот.
"Мислех си, че ще убият енергията, но ченгетата си свършиха работата за шестица. Само че забавиха нещата", казва блусарят, известен и със своя легендарен шарен "Фолксваген" бус.
Въпреки трудностите Кръпката остава категоричен – музиката е универсалният лек: "И в най-затворения затвор човек може да почувства свободата чрез изкуство. Дори аз – карам си колата и някой ме ядоса. Вадя си хармониката, шофирам с едната ръка, а с другата свиря. Това е магия, всичко ти минава."
