Галерия на името на малката Сияна отвори врати (ФОТО)

Галерия „Сияна Попова“ днес отвори врати. Малкото арт пространство на столичната улица „Червена стена“ 2 е изпълнено с картини на талантливото момиченце, което остана само на 12. А днес тя трябваше да празнува своя 13-ти рожден ден. Сияна трагично загуби живота си при адска катастрофа на пътя, при която тир помете колата, в която тя се возеше със своите дядо и баба.

Баща ѝ Николай Попов сподели, че датата на откриването съвпада с рождения ѝ ден – ден, който вече никога няма да бъде същият за близките ѝ, но който те превръщат в символ на доброта и надежда. 

По думите му галерията ще насърчава детското изкуство. Талантливи деца и автори ще излагат своите творби безплатно.

Всички приходи от благотворителните изложби ще бъдат дарени на деца в неравностойно положение. „Това искаше да прави Сияна, аз продължавам“, отбелязва той.

Снимки: Агнес Методиева

Днес много приятели и близки на семейството дойдоха в галерията на името на Сияна. Нейни съученици и приятели донесоха плюшени играчки и цветя в памет на момиченцето.

Бащата на Сияна сподели при откриването на галерията, че не води война срещу шофьорите. Напротив, много от тях са ми приятели и ме подкрепят в тази кауза, каза той и допълни, че самите шофьори знаят колко е отговорна професията, колко е отговорно да шофираш камион по българските пътища. Той заяви, че всички ние сме хора и трябва да се обединим срещу злото, което ни преследва.

Николай Попов допълни, че изложбата е посветена на всички деца, които не са се прибрали вкъщи, и на Сияна, която по негови думи е станала нарицателен образ на "безумието по пътищата". Изложбата е начин да изразим протеста срещу "войната по пътищата“ и да кажем "Не", подчерта Попов. Малко след откриването галерията беше осветена. 

Преди дни Попов написа в социалните мрежи, „Посмъртно изпълних една мечта на дъщеря си. Малко пространство, посветено на Сияна и предназначено за добри каузи... Сияна никога няма да навърши 13 години. Войната по пътищата я отне от нас.

Останаха само плановете ни и споменът за прегръдките ѝ – силни и истински. Първата изложба в галерията е нейна. Скици, рисувани с моливи и скицници, които тя обичаше повече от играчки. Някои са от 9-годишна възраст. След като си отиде, разбрах какво значат нарисуваните очи, които плачат… Със същото старание Сияна правеше и гривни, които подаряваше на деца – особено на болни дечица. Неистово искаше да помага.

Днес аз мога само да продължа тази кауза. Избрах да превърна болката в положителна енергия и добри дела. Учехме Сияна да бъде добра – ние също трябва да останем добри. Ценете и пазете миговете с близките си. Никога не знаем кой няма да има рожден ден следващата година или кой ще липсва от коледната маса.“