Газовата принцеса смени имиджа си (СНИМКИ)

Лидерът на украинската партия "Отечество" Юлия Тимошенко отново смени имиджа си, отбелязват украинските и руските медии. Промяната на прическата на блондинката винаги е знак, че в бившата съветска република предстоят важни промени, добавят изданията. През последните дни 60-годишната бивша министър-председателка се появява в украинския парламент - Върховната Рада с леко накъдрени коси, хванати отзад и без очила. 

През миналата година Жана Д`Арк на украинската Оранжева революция, както през 2005 г. я нарекоха западните медии, се появяваше с дълга разпусната коса и с очила. Мнозина определиха визията й като на строга учителка. Всеки път, когато Юлия промени прическата си в Украйна, следват или бунтове, или правителствени промени, или юмручен бой в парламента.

По време на Оранжевата революция през 2004-2005 г. и след това като премиер Тимошенко бе известна с прическа тип "геврек". Тя сплиташе плитки от русите си коси и ги виеше под формата на геврек, който всъщност изобразяваше корона на главата си. Наред с многото прякори, с които е известна някогашната успешна бизнес дама и ръководител на петролни компании, както и на украинските "Обединени енергийни системи", най-известният й е "газовата принцеса".

В зората на своята политическа кариера първата жена министър-председател на Украйна беше брюнетка. Влизайки в политиката тя се изруси и придоби имидж на ефектна блондинка.

Лейди Ю никога не променя прическата си просто така, коментират в Украйна. Ако тя е разпуснала косите си, значи предстоят сътресения. Ако се е вчесала настрани и плитката й виси странично, значи в страната предстоят съдбоносни събития, които рязко ще променят и нейния статут. Прическата на Юлия Тимошенко е като политически барометър, добавят още политическите анализатори в Киев.

Юлия Тимошенко е родена на 27 ноември 1960 г. в Днепропетровск. След като се дипломира от Днепропетровския държавен университет през 1984 г. Тимошенко работи като инженер-икономист в „Днепър машиностроене“ в Днепропетровск. През 1988 г., като част от инициативите по време на перестройката – Юлия и съпругът й Александър Тимошенко вземат назаем 5000 съветски рубли, и откриват фирма за отдаване на видео касети под наем.

През 1991 г. Тимошенко открива „Украинската петролна корпорация“, дружество, което снабдява селскостопанската индустрия на Днепропетровск с гориво от 1991 г. до 1995. От 1995 г. до 1997 г. тя е президент на „Обединени енергийни системи на Украйна“, частна посредническа компания, която се превръща в основен вносител на руски природен газ за Украйна през 1996 г. По това време тя е наричана „газова принцеса“, като е обвинявана, че препродава огромни количества откраднат газ и избягва данъчното облагане на тези сделки.

Твърди се, че Юлия Тимошенко е придобила огромно богатство в периода между 1990 и 1998 година. Това е периодът на криминалната приватизация в Русия и в бившите републики от СССР, през който Тимошенко се превръща в един от най-богатите олигарси в Украйна.

Юлия Тимошенко влиза в политиката през 1996 г. и е избрана за член на Върховната Рада (украинския парламент), като печели рекордните 92,3% от гласовете в своя избирателен район. В парламента тя се присъединява към фракцията „Конституционен център“.

В края на ноември 1997 г. Главната прокуратура на Украйна иска от Върховната Рада да свали парламентарния имунитет на Тимошенко по обвинения, че тя се е опитала незаконно да прехвърли 26 хиляди долара от Украйна в Москва през 1995 г. Въпреки проблемите с правосъдието "газовата принцеса" е преизбрана в парламента и дори оглавява бюджетната комисия. 

От края на декември 1999 г. до януари 2001 г. Тимошенко е заместник министър-председател, отговарящ за енергийната политика в правителството на Виктор Юшченко. Тимошенко е уволнена от президента Леонид Кучма през януари 2001 г. след възникването на конфликт с олигарси в индустрията. Скоро след своето уволнение Тимошенко поема ръководството на „Комитета за национално спасение“ и започва активна дейност в т.нар. протести „Украйна без Кучма“.

В средата на февруари 2001 г., Тимошенко е арестувана по обвинения в подправяне на документи и митническа контрабанда на газ между 1995 и 1997 г. (като президент на „Обединени енергийни системи на Украйна“), но няколко седмици по-късно е освободена. Нейните политически поддръжници организират няколко протестни шествия близо до затвора, където е била под стража. Според Тимошенко, обвиненията са изфабрикувани от режима на Кучма и по искане на олигарсите, застрашени от нейните усилия за изкореняване на корупцията и осъществяване на пазарни реформи. Въпреки че обвиненията са премахнати, Москва издава заповед за арест на Тимошенко, в случай че влезе в територията на Русия, до уволнението ѝ като министър-председател четири години по-късно.

Освен това съпругът на Тимошенко, Александър, прекарва две години в нелегалност, за да избегне затвор по обвинения, за които двамата казват, че са неоснователни и политически мотивирани от бившата администрация на Кучма.

След като обвиненията са оттеглени, тя възстановява позициите си сред лидерите на масовата кампания срещу президента Кучма за предполагаемата му роля в убийството на журналиста Георгий Гонгадзе. В тази кампания Тимошенко става известна като страстен революционен лидер. Пример за това е телевизионно предаване, в което счупва прозорците на затвор по време на митинг. По онова време Тимошенко иска да организира национален референдум за отстраняването на президента Кучма.

На 9 февруари 2001 г. Тимошенко основава „Блок на Юлия Тимошенко“ (Комитетът за национално спасение се включва в него), който представлява политически блок, получил 7,2% от гласовете на парламентарните избори през 2002 г. Тя е ръководител на политическата партия „Баткившчина“ („Отечество“) от началото на нейното създаване през 1999 г.

На 11 август 2001 г. цивилни и военни прокурори в Русия завеждат ново наказателно дело срещу Тимошенко, обвинявайки я в подкуп. На 27 декември 2005 г. руски прокурори отхвърлят тези обвинения. Руски прокурори отменят и заповедта за арест, когато тя е избрана за министър-председател, но след това я възстановяват, след като тя е свалена през септември 2005 г. Прокурорите я отменят отново, когато тя отива в Москва за разпит на 25 септември 2005 г. По време на първите си седем месеца като министър-председател (първото правителство на Тимошенко) тя не посещава Русия нито веднъж.

През януари 2002 г. Тимошенко претърпява необяснима автомобилна катастрофа, в която оцелява с леки наранявания – епизод, който някои смятат, че е бил опит за преврат на правителството.

През лятото на 2001 г. Тимошенко и Виктор Юшченко обявяват създаването на широк опозиционен съюз срещу тогавашния президент Леонид Кучма за участие в изборите за президент през 2004 г.

На 2 юли 2004 г. „Наша Украйна“ и Блокът на Юлия Тимошенко основават коалция „Силата на народа“, чиято цел е да спре „разрушителния процес, който е станал присъща черта за Украйна по вина на властите“. Пактът включва и обещание на Виктор Юшченко да назначи Тимошенко за министър-председател, ако той спечели президентските избори през октомври. Тимошенко провежда кампания в полза на Юшченко, който открито призовава за протест на 21 ноември 2004 г., след разпространяването на твърдения за изборни измами.

На 22 ноември 2004 г. избухват масови простести в различни градове на Украйна, като най-големият, на централния площад в Киев, наречен Майдан Незалежности, привлича около 500 000 участници. Тези протести стават известни като Оранжевата революция. По време на протестите с поредица от речи на площада в Киев Тимошенко поддържа силата на уличните протести. След отмяната на официалната победа на Виктор Янукович и повторение на втория кръг на изборите за президент е избран Виктор Юшченко.

На 24 януари 2005 г. Тимошенко е назначена за министър-председател на Украйна при президентството на Юшченко, но година по-късно е от сменена от държавния глава.

След победата на парламентарните избори през 2007 г. на 18 декември Тимошенко отново е избрана за министър-председател. Коалицията от Блока на Юлия Тимошенко и „Наша Украйна – Народен блок за самозащита“ на Юшченко е разклатена поради различия относно войната между Русия и Грузия през 2008 г. Юлия Тимошенко е против осъждането на Русия от страна на Юшченко и предпочита да не се намесва по този въпрос. Кабинетът на Юшченко я обвинява, че заема по-мека позиция с цел да получи подкрепа от Русия за изборите през 2010 г. Заместник шефът на секретариата на президента Андрей Кислинский стига дори дотам да я обвинява в „държавна измяна“. Тимошенко е премиер до март 2010.

От 2010 г. срещу нея текат съдебни разследвания и на 5 август 2011 г. тя е арестувана, а на 11 октомври 2011 г. – осъдена на 7 години затвор по дело за превишаване на власт и служебни пълномощия, по време на сключването на договорите с Русия за доставка на газ през януари 2009 г.

В периода 2010 – 2013 Европарламентът приема шест резолюции, в които преследването на Тимошенко и на десетки нейни съратници се нарича „политически мотивирано избирателно правосъдие“. В периода 2011 – 2013 освобождението на Тимошенко и прекратяване на „политически мотивираното правосъдие“ в Украйна става едно от главните условия за подписване на договор за асоцииране с Евросъюза.

В края на 2011 г. Тимошенко е преместена да изтърпи наказанието си в Качановската поправителна колония № 54 в Харков. От май 2012 г. тя се намира под охрана в Харковската централна болница № 5 поради заболяване на гръбначния стълб.

От стъпването си в затвора Тимошенко на три пъти обявява гладни стачки: в знак на протест срещу политическите репресии и физически посегателства срещу нея в колонията.

На 22 февруари 2014 г. Върховната Рада освобождава Тимошенко с постановление „За изпълнение на международните задължения на Украйна за освобождаване на Юлия Тимошенко“. Тя отново е избрана за депутат във Върховната Рада.